Сайтът desebg.com атакува с нови и конкретни примери за подменена, манипулативно поднесена или неточна информация, допусната в някои от новите учебници по история, които министърът на образованието и науката Красимир Вълчев спря тази седмица.
Така например историкът от Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Евгения Калинова е подменила истинското име на едно от най-ненавижданите от българското общество управления в Държавна сигурност – Шесто и е посочила погрешна година на създаването му.
Калинова е автор на текста за периода 1944-1989 г. в учебника на „Булвест 2000”, който издателството е предложило за одобрение в Министерството на образованието и науката.

Журналистът Христо Христов се свърза с проф. Евгения Калинова по електронната поща и ѝ е зададе въпроса: Обективно ли са предадени от Вас фактите и събитията в тази част (Тема 8. България след Втората световна война до 1989 г.) от учебния материал, в която сте участвали при написването на учебника, подготвен от издателство „Булвест 2000”?

Проф. Евгения Калинова: Предала съм обективно фактите и събитията
във възможно най-голяма степен

Проф. Калинова отговаря:
„Да, във възможно най-голяма степен и на основата, както на професионалния ми опит като изследовател, така и на преподавател, убеден, че задачата на историческата наука е най-вече да обяснява логиката на историческите процеси, а не просто да заклеймява или възхвалява в угода на когото и да е.
Уверявам ви, че за мен работата по учебниците винаги е била голяма отговорност и съм им отделила много време и усилия. Затова наистина би ми се искало написаното да бъде оценявано именно като част от учебния материал, който неизбежно налага определени граници и да не се търси единствено какво още би могло да се допише (но то трябва да бъде на мястото на нещо друго, което трябва да отпадне!), а да се оцени и това, което е направено.”

Как от Шесто от управление за борба с идеологическата диверсия стана управление за „опазване на вътрешната сигурност”

Нека да видим какво е направено. На стр. 318 от учебника, на която започва урок под заглавие „България и Европа – „разведряването: и „застоя” в рубриката „Речник” едно от обяснените понятия е именно идеологическото управление на Държавна сигурност. Проф. Калинова го представя така:
„Шесто управление – специална служба в Държавна сигурност, създадена през 1968 г. за опазване на вътрешната сигурност, следене на интелигенцията, младежта, етническите и религиозни общности и за борба със западното влияние.”

Страница с подмененото име на Шесто управление на ДС и сгрешената година на създаването му. Репресивният апарат в лицето на Държавна сигурност присъства в текста на проф. Евгения Калинова на две места под формата на речник с обяснение в общо четири изречения.

В случая авторката тотално е подменила истинското име на Шесто управление, което е Шесто управление за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната. Коректното му изписване в кратка форма е Шесто управление за борба срещу идеологическата диверсия.

Замазването на основната характеристика на Шесто – преследването на хора по идеологически признак

Някой веднага вероятно ще каже: какво пък толкова, каква е разликата? Ами разликата е доста съществена и тя се състои в това, че с подмяната на истинското име се подменя и основната характеристика на дейността на Шесто управление – преследване и контрол на противници на комунистическия режим по идеологически признак.
Това няма нищо общо с контраразузнавателни функции, каквито авторката се опитва да препише на Шесто управление с твърдението, че то е „служба за опазване на вътрешната сигурност”.

Секретното „Б” решение от 1967 г. на Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван от Тодор Живков, за създаването на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната | Източник: Държавна агенция „Архиви”.

Тези контраразузнавателни функции се изпълняват в системата на ДС от Второ управление на ДС (Второ главно управление от 1969 г.).
И за каква „вътрешна сигурност” може да се говори в една тоталитарна система, в която репресивният апарат е пряко подчинен на висшето партийно ръководство, респективно на генералния секретар на БКП Тодор Живков? Но за това няма да прочетете в учебника. Сигурно, защото не е важно.

Сгрешената година на създаването на Шесто управление на ДС

Сгрешена е и година от създаването на Шесто управление за борба срещу идеологическата диверсия. Проф. Калинова е посочила, че това е 1968 г., но вярната година е 1967 г. Това е знак за непрецизност в поднесената информация и въпросът е елементарен, тъй като дори в Уикипедия точността е спазена.
Този случай със смяната на истинското наименование на Шесто управление не е изолиран пример, а тенденция. На публични прояви пред граждани и студенти в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, например, при представяне на документални сборници на Комисията по досиетата, може да видите как една група историци подменят целия понятиен апарат, свързан репресивния апарат на БКП.
В техният речник не присъства Държавна сигурност, нито думата репресия или изразът „репресивен апарат”. Говорят за Студена война, за западни специални служби и за „наши” специални служби. И горките студенти слушат.

Кой друг представя Шесто като управление за опазване на вътрешната сигурност?

Но нека да видим кой също така твърди като проф. Евгения Калинова, че Шесто управление е „служба за опазване на вътрешната сигурност”? Един друг професор – о. р. майор Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС, занимаващ се с т. нар. противодържавна дейност.
В книгата си „Шесто” (2004) Иванов, който след промените се изявява като бизнесмен, издател, колекционер на антични предмети и професор, той пише: 
„Дейността на Шесто управление е насочена към опазване на вътрешната сигурност и покрива по формулата „агентурно-оперативно обслужване” социални групи, учреждения и обществени организации в сферата на идеологията, културата, науката, религията, медицината, младежта и спорта, т.е. всички нива на обществената надстройка” (стр. 41).
Той, също както Евгения Калинова, посочва за година на създаване на Шесто управление 1968 г. (стр. 40 от книгата му), но и този професор е сбъркал годината на създаване на  управлението, в което е работил.
Забележителното е, че днес медиите го представят като експерт по национална сигурност, да се чуди човек къде е Шесто управление на ДС, къде е националната сигурност на съвременна България, но размиването на истинските понятия и опитите за изтриване от спомените на същинския характер на Шесто – управлението, което хората поискаха да бъде закрито веднага след 10 ноември 1989 г., е процес, който върви през целия преход.

Първа страница от Историческата справка за Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната. Справката е част от справочния апарат в читалнята на Комисията по досиетата и с нея могат да се запознаят всички читатели, включително и историци стига да са добросъвестни и прецизни в използването на вярната терминология | Източник: comdos.

Витиеватите формулировки на Димитър Иванов целят да прикрият онова, с което Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е останало в историята и създанието на българите, а именно с преследването на хора по идеологически признак.

Шесто управление като политическа полиция

Казал го е много по-точно и много по-рано, още през 1993 г. в мемоарите си председателят на КДС ген. Ангел Солаков. Той признава:
„Деформирането на Шесто управление и превръщането му в политическа полиция беше заложено в неговия „ембрион". С разрастване на управлението, (отделите му станаха около 9), то набираше сили да разработва всички инакомислещи хора, независимо от партийното им положение... Управлението стана основна репресивна сила, която действаше безотказно и безмилостно!”
Самият последен началник на Шесто управление ген. Антон Мусаков, чиито мемоари са от 1991 г.,също ясно посочва:
„За основно направление в работата на Шесто още от създаването му се смяташе агентурно-оперативното обезпечаване на художественотворческата и хуманитарната научна интелигенция и средствата за масово осведомяване.”
И още:
„Не зная кой я беше измислил, но ние бяхме задължени да събираме информация за подготвящи се и появяващи се произведения на литературата и изкуството, в които има някакви отклонения от социалистическия реализъм или критика, та дори и само намеци за критика към партийната линия или нейния ръководител.”
Подобни оценки не се ползват от определени историци, които никога не са искали да се доближат поне малко до истината за комунистическия тоталитарен режим. Но както казва проф. евтения Калинова пред студенти в час по история в едно видео, разпространено наскоро по интернет, „истината не съществува”.

Къде е мястото на Шесто управление на ДС (поне с едно изречение) в учебник по история?

Къде е мястото на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия в един учебник по история за периода на комунистическия режим? Най-вече в раздела за културата и изкуството. И тук никой не си представя описателно да се изрежда неговата конкретна дейност, но липсата на елементарна връзка между процесите в културата в страната и факта, че Държавна сигурност чрез Шесто преследва, контролира и цензурира опасните за властта представители на творческите среди до 1990 г. дори и с едно подобно изречение е важно за представата, която младите хората ще придобият от учебниците.
В своя текст за изд. „Булвест 2000” проф. Евгения Калинова е предпочела въпроса за репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност, както и едно такова идеологическо управление като Шесто да бъде изчерпана с обяснението с 4 изречения в рубриката „Речник”. Да не говорим, че в определението ѝ за Държавна сигурност случайно или не е избегнато да се спомене подчинеността ѝ на КГБ.

Вместо ДС и Шесто срещу творците – ролята на Людмила Живкова в културата

Затова пък в раздела за културата в подчастта „Културата като приоритет” в текста на проф. Евгения Калинова в учебника на изд. „Булвест 2000” може да се прочете следното заключение:
„През 70-те години режимът дава известна свобода на творците и отделя много средства за култура... За либерализацията на в културната сфера допринася дъщерята на Живков – Людмила.”

Точно през 70-те години на миналия век, когато властта на Живков е в апогея си, а Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия се вихри и на практика поставя под контрол голяма част от творческата и научно-техническата интелигенция в България или както се сочи в самите архивни документи на Шесто неговият континент възлиза на около 9500 души, които трябва да бъдат обхванати в полезрението му.
Но това няма да го видите дори не в синтезиран вид, а дори маркирано с едно изречение в текста за културата и изкуството на проф. Евгения Калинова. Следователно, от един такъв учебник бъдещите ученици няма по никакъв начин да научат за начина, по който комунистическият режим чрез ДС е потискал, преследвал и контролирал творците в България. Затова пък ще научат много за „културната политика, свързана с името на Людмила Живкова”.