Прочетете поетичната версия на Ивайло Балабанов:

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ 

Европа, млада и непохитена, 

четеше своя рицарски роман, 

когато, във зора незазорена, 

загина рицарят Иван-Шишман. 

Европа плачеше за Жулиета, 

Европа се прехласваше по Бах... 

А, с вълчи вой, в тракийските полета, 

вървяха глутниците на Аллах. 

Когато обкръжена от слугини, 

тя тънеше в охолство и разкош, 

във Солун, на пазара за робини, 

гяурките вървяха пет - за грош. 

Когато тя строеше катедрали, 

и замъци... Във стария Балкан

скърбяха тънки липови кавали 

и плачеха за Алтанлъ Стоян. 

Въздигаха се кървави калета, 

градени със отрязани глави. 

И, всъщност, си остана непревзета 

страната на хайдушките орли. 

А беше колкото калпак голяма, 

широка колкото следа от лъв, 

но се превърна в страшна вълча яма, 

покрита с кости и залята с кръв. 

Със кремъклийка пушка, с проста сопа, 

със камък и стрели от бучиниш, 

дедите ни завардиха Европа 

и турците не стигнаха Париж!