Прочетете поетичната версия на Ивайло Балабанов:
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.
Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!
Още от На всеки километър
30 години от чеченската победа над Русия
Победата на Чеченска република Ичкерия през 1996 г. и последвалите години от нейното съществуване имат поразителни, дори плашещи прилики с настоящата ситуация в Украйна
"Забранената" София: знакови места, където дишаше свободата въпреки соца
Интересно е, че много от тези места в пространството на столицата ни са били предмет на особено засилен интерес от страна на „органите“ и свързаните с тях институции
Валуевският циркуляр (1863 г.): когато царска Русия забранява книгопечатането на украински език
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“