На 21 март 1871 година старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на улица "Личеулуй" №1. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Но остава съмнението, че те изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, който ученият определя за изпълнител на завещанието му.

Най-парадоксалното в тази зловеща драма е, че огромното за онова време състояние е било дарено изцяло приживе  за просвещението на българските деца.

Завещанието на патриота е безпрецедентен акт на родолюбие.

С тези пари е построена елитната за онова време Одринска гимназия. За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 година насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862-а определя и големи суми за целите на българското образование: "От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."

Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.

В днешната духовна криза сме длъжни поне да пазим паметта на  родолюбци като Берон, защото такива патриоти в България  вече не се раждат.