На 21 март 1871 година старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на улица "Личеулуй" №1. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Но остава съмнението, че те изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, който ученият определя за изпълнител на завещанието му.
Най-парадоксалното в тази зловеща драма е, че огромното за онова време състояние е било дарено изцяло приживе за просвещението на българските деца.
Завещанието на патриота е безпрецедентен акт на родолюбие.
С тези пари е построена елитната за онова време Одринска гимназия. За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 година насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862-а определя и големи суми за целите на българското образование: "От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."
Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.
В днешната духовна криза сме длъжни поне да пазим паметта на родолюбци като Берон, защото такива патриоти в България вече не се раждат.
Още от На всеки километър
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел
На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров
Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма
Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев
Единадесет години без проф. Пламен Цветков
Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка