На 21 март 1871 година старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на улица "Личеулуй" №1. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Но остава съмнението, че те изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, който ученият определя за изпълнител на завещанието му.
Най-парадоксалното в тази зловеща драма е, че огромното за онова време състояние е било дарено изцяло приживе за просвещението на българските деца.
Завещанието на патриота е безпрецедентен акт на родолюбие.
С тези пари е построена елитната за онова време Одринска гимназия. За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 година насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862-а определя и големи суми за целите на българското образование: "От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."
Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.
В днешната духовна криза сме длъжни поне да пазим паметта на родолюбци като Берон, защото такива патриоти в България вече не се раждат.
Още от На всеки километър
Св. Максимилиан Колбе - лицето на истинското християнство
85 години от саможертвата на духовника - животът и смъртта му свидетелстват, че истинската вяра е всесилна – дори най-мракобесните и човеконенавистни условия не могат да пречупят вярващия човек; те могат да го убият физически, но не могат да победят душата му, посявайки в нея отровата на омразата
Защо ченгетата от ДС не са част от историята, а фактор от днешната съдебна власт
Принадлежността към тайните служби е категорично основание за отвод от дело на всеки магистрат свързан с тях, но в Софийски градски съд явно тези морални норми не важат
„Бих предпочел най-страшен звяр да бъда, но никога комунист“: 49 години от убийството на Георги Заркин
„За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго“ - това е веруюто на този забележителен българин, останал демократ и патриот до последния си дъх