Според политическия имигрант Петър Бояджиев трима са основните участници в преврата – Бригадир Аспарухов, шеф на НРС, генерал Стоян Андреев, представляващ дълго време ДС в ръководството на БАН, а в онзи момент официално съветник на Желев и реално контролиращ го, и Алексей Алексеев, гарантиращ интересите на Доган на „Дондуков”2. Основни помощници са Димитър Луджев и неформалната група депутати, която той организира като „сини мравки”.
Филип Димитров има ясна позиция за случилото се преди две десетилетия: „Някои си спомнят речта ми от 18 септември 1992 г. когато заявих, че се създава мафия и поисках мандат за битка с нея. Тогава голяма част от залата се смееше насреща ми и ме обявяваше за луд. Започнах битката и това беше основен мотив за свалянето на правителството ми.
За съжаление комунистическият манталитет кара повечето българи да мислят, че властта е кокал, който веднъж грабнат, може да се стиска без край и да не се „дава”. Дразня се от това, че за 20 г. повечето ми сънародници не проумяха, че вотът на доверие е форма на борба в парламентарни условия. Ако тогава бяхме излезли на избори – които щяхме да спечелим – щяха да са проумели кога и защо се иска вот на доверие. За жалост, загубил битката съм принуден да слушам двадесет години една и съща простотия. Накратко, борих се за изплъзващата се от ръцете ми власт с единственото средство, което имах след предателствата в СДС и загубата на мнозинството. Никой не ме е подвеждал”.
И до днес Филип Димитров остава единственият политик поискал вот на доверие.
Още от На всеки километър
Св. Максимилиан Колбе - лицето на истинското християнство
85 години от саможертвата на духовника - животът и смъртта му свидетелстват, че истинската вяра е всесилна – дори най-мракобесните и човеконенавистни условия не могат да пречупят вярващия човек; те могат да го убият физически, но не могат да победят душата му, посявайки в нея отровата на омразата
Защо ченгетата от ДС не са част от историята, а фактор от днешната съдебна власт
Принадлежността към тайните служби е категорично основание за отвод от дело на всеки магистрат свързан с тях, но в Софийски градски съд явно тези морални норми не важат
„Бих предпочел най-страшен звяр да бъда, но никога комунист“: 49 години от убийството на Георги Заркин
„За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго“ - това е веруюто на този забележителен българин, останал демократ и патриот до последния си дъх