При отстъплението на изток през 1941 г. Червената армия прилага на територията на Украйна тактиката на "изгорената земя". На 18 август 1941 г. е взривена огромната язовирна стена на ДнепроГес  - Днепровската ВЕЦ, разположена на територията на гр. Запорожие. До сега не са открити документални свидетелства за броя на жертвите при взрива. По косвени данни на военни, учени и съвременници тогава са загинали до 20 000 отстъпващи червеноармейци и до

100 000 мирни жители от района

Унищожен е изцяло Запорожкият речен флот, безброй хора остават без покрив над главата.
Според командването на германския Вермахт, неговите загуби възлизат на 1500 души.
Централата е била минирана предварително (до края на юли 1941 г.) от 157-и полк на НКВД. Използвани са над 20 тона експлозив – амонал, а секретната операция е извършена под ръководството на инженер-полковник Борис Александрович Епов.

На 18 август 1941 г. две дивизии на Вермахта (9-а и 14-а) вече са в непосредствена близост до Запорожие. В редиците на Червената армия (18-а, 9-а армия с прикрепени отделни части) цари суматоха. Започва отстъпление и заради това е дадена заповед за взривяването на ДнепроГЕС.
Около 20.15 ч. прозвучава силна експлозия, в резултат на която са разрушени над 165 м. от огромната язовирна стена. Вълна с височина около 30 метра се плъзва надолу по течението на Днепър, като стихията помита градското крайбрежие в цялото Запорожие, залива големия населен с хора остров Хортиця и стига до съседните градове – Никопол и Марганец.
В Днепропетровск е взривен хлебозавод заедно с работниците. В Одеса по време на скоростното отстъпление на Червената армия са наводнени приморските квартали заедно с жителите.
В Киев инженерни части на 37-а армия под ръководството на генерал-лейтенат Андрей Власов (по-късно създал знаменитата „Власовска армия”, воювала на страната на хитлеристите) заедно с

части на НКВД минират всички стратегически обекти

(мостове, големи административни сгради и др.), които са взривени на 24 септември 1941 г. Историческият център на Киев – Хрешчатик и прилежащите улици, както и няколко големи моста на р. Днепър са напълно разрушени.

Кореспондент на вестник "Saturday Evening Post",  който е посетил Украйна през 1945 г., пише в свой репортаж: "Това, което някои се опитват да представят като "руска слава", е било преди всичко украинска война. Нито една европейска страна не е пострадала повече от дълбоките рани, нанесени на нейните градове, на нейната промишленост, селско стопанство, човешки ресурси."
Впечатляващо е и мнението на историка Борис Соколов: „ - И така – август 1941 година, вече почти два месеца Съветският съюз воюва с Германия, това е един много тежък за него период. Решено е да бъде взривена ДнепроГЕС. Доколко е оправдана подобна стъпка от гледна точка на отбраната?
– Трябва да бъдат разделени нещата. Унищожаването на турбините на централата, разрушаването на машинната зала е едно. Друго е взривяването на язовирната стена на ДнепроГЕС. Първото е било напълно оправдано. Оборудването е било изведено от строя доста ефективно, което е предизвикало възхищението на германския военен министър Алберт Шпеер. Сменят режима на разпределение на смазката при работещи на пълна мощност турбини, те се нажежават и бързо се превръщат в скрап. Германците вече не са били в състояние да възстановят турбините и поставят свои  чак през 1942 г.
А колкото до взривяването на язовирната стена, това е била, общо взето,

 голяма глупост

 Защото германците така или иначе са я възстановили. И са експлоатирали централата. А от експлозията са загинали съветските войници, които в този момент са се изтегляли по язовирната стена. Освен това е залято Запорожието, в което все още е имало съветски войски, погълнати са от водата големи съветски военни части, които са се намирали надолу по течението, или са били отрязани от водата и са били принудени да се предадат. Тоест това е била една безсмислена глупост.
– Излиза, че заповедта за взривяването е била до такава степен секретна, че дори не са били предупредени частите, които са се намирали на язовирната стена?
– Да, била е секретна. Взривяването е извършено от подразделение на НКВД, което е охранявало важни стратегически обекти, включително ДнепроГЕС. Армейското командване – поне на необходимото за спиране на изтегляне на войските ниво – не е било предупредено. Но тогава всичко се е правело много бързо, фактически в рамките на един ден.
– А тази експлозия нанася ли някакви сериозни щети на германските войски? И какви са жертвите сред мирното население?
– Това не нанася значими щети на германските войски. Съветските войски понасят много по-големи загуби. Естествено, никой не знае броя на загиналите мирни жители, но мисля, че е бил огромен. Може да се разглежда като загубите при гигантско наводнение. Мисля, че минимум стотици хора са загинали.
– Много пъти съм срещал мнението, че тези, които са заповядали язовирната стена да бъда взривена, едва ли не умишлено са искали да унищожат мирното население, което е могло да се окаже на окупирана от германците територия. Вие какво мислите по въпроса?
– Не виждам основания за такива обвинения. Става въпрос за изпълнение на сталинската заповед за оставянето на "изгорена земя", за унищожаването на всички промишлени обекти, които остават на окупираната територия, а това включва и ДнепроГЕС. А че това се е вършело прибързано и без мисъл – ами, общо взето, това е обичайната съветска практика. Не е било планирано специалното унищожаване на съветски граждани”, казва в интервюто историкът Борис Соколов.

Б.Р. Текстът е публикуван в „Исторически дневник”.