Политико: Как да се конфискуват активите на руската централна банка в полза на Украйна

Докато международният диалог относно пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна навлиза в нова фаза, трябва да мислим и за това как да подкрепим Украйна в нейната храбра защита на териториалната ѝ цялост и на целостта на Европа.

Тук трябва да се разгледат много трънливи въпроси.. Основният от тях е какво да се прави с обездвижените активи на Руската централна банка, които са в евро и следователно се държат в банки, регистрирани в ЕС, казват от Политико.

Досега европейските политически и финансови лидери са намирали безкрайни оправдания, за да отлагат разсичането на този Гордиев възел. Но тъй като започваме разговори и преговори, продължаването на колебанията и отлагането рискува да доведе до катастрофа.

Накратко: Малко след незаконното нахлуване на Кремъл в Украйна Г-7 взе смелото решение да замрази валутните резерви на Русия, които се оценяват на над 300 млрд. евро. Това означаваше, че тези средства са недостъпни за Русия, тъй като банките, които ги държаха или който и да е друг в ЕС, не можеха да правят нищо с тях.

След дълги дебати през 2024 г. Г-7 се съгласи, че печалбата от тези активи - макар и не самите активи - може да бъде предоставена на Украйна под формата на извънредни заеми за ускоряване на приходите (ERA) на обща стойност около 45 млрд. евро. И тези заеми са обезпечени с извънредните печалби, получени от активите на Руската централна банка, които остават замразени в западни банки.

Дотук толкова безпроблемно. Но защо тези активи да не могат да бъдат конфискувани и предоставени на Украйна?

През последните няколко години в тази връзка бяха изтъкнати редица правни, финансови и провинциални аргументи с различна степен на обоснованост.

На първо място, правните аргументи: Активите на централните банки се ползват със суверенен имунитет - нещо, което мнозина изтъкват, когато се противопоставят на пълната конфискация. И все пак този аргумент беше категорично отхвърлен от юристите, които стигнаха до консенсус, че в този случай може да се приложи международноправното понятие „контрамерки“. Тази концепция позволява мерки, които иначе биха били незаконни, ако са пропорционални и са предприети в отговор на неправомерно действие на друга държава, така че да я насърчат да спазва международните си задължения.

В този случай активите на руската централна банка биха могли да се използват за оказване на натиск върху Кремъл да отмени войнствените си действия и да зачита териториалната цялост на Украйна. От решаващо значение обаче е, че контрамерките трябва да са обратими - основен момент, който трябва да се вземе предвид при всяко предложено решение.

Второ, аргументите на пазарите: Според председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард и други високопоставени финансисти от еврозоната конфискацията на руските активи може да създаде "законови рискове" за инвестициите в евро. Тези опасения несъмнено се коренят в спомените за кризата с държавния дълг на еврото отпреди 15 години, която остави тази кохорта финансисти с форма на посттравматично стресово разстройство, само че допълнително се подхранва от държави като Саудитска Арабия, които предполагат, че ще продадат държавен дълг в евро, ако конфискацията продължи.

Като се има предвид безразличието на пазарите към първоначалното замразяване на активите - вероятно точката на най-голяма опасност за еврото - и ограничената наличност на висококачествени алтернативни активи, тези опасения са неоснователни. Нещо повече, всъщност не е и необходимо тези активи да бъдат конфискувани окончателно, за да се увеличи възможността на Украйна да се възползва от тях. Достатъчно е просто да се следва концепцията за контрамерки, отбелязана по-горе.

И накрая, аргументите, свързани с местните интереси: Белгийският министър-председател Барт де Вевер наскоро каза, че конфискуването на руските активи би било "акт на война", би довело до "системни рискове за цялата световна финансова система" и до руски ответни мерки. Но Де Вевер сякаш пренебрегва факта, че Русия вече участва в незаконна война и че много западни компании вече са се сблъскали с ответни мерки от страна на Москва, както и факта, че Белгия, в която се намират по-голямата част от руските активи, извлича огромни данъчни ползи от присъствието им в страната му.

Като цяло изглежда, че няма надеждни аргументи за това, че Европа не е проявила по-голяма настойчивост по отношение на начина, по който активите на руската централна банка се използват в полза на Украйна.

Макар че миналогодишното решение на Г-7 можеше да проработи във време на по-стабилни трансатлантически отношения, фактите вече са се променили, а също и отговорът на Европа. А рискът, който крие евентуалното налагане на вето от страна на Унгария или Словакия върху продължаването на обездвижването на активите на Русия при следващото подновяване на споразумението на всеки две години през юли, само засилва спешността.

Налице е просто решение, което отговаря на всички тези опасения.

За да избегне риска активите на руската централна банка да бъдат размразени и да се върнат в ръцете на Кремъл през юли, Европа трябва да използва аргумента за контрамерките и да постави активите извън обсега на Москва. Това може да стане чрез прехвърлянето им в ново дружество, създадено в Белгия, с управленски надзор от страна на ЕС, и чрез поставяне на юридическото право на собственост върху активите в тръст в полза на Украйна. Важното е, че активите няма да бъдат прехвърлени на Украйна, а ще бъдат използвани за генериране на постоянен поток от анюитетни доходи, които да подпомагат закупуването на отбранителни продукти и текущите ѝ нужди от финансиране.