Радев няма да се бори с олигархията, той просто работи за Русия!

Димитър Попов

Гледам управленската програма на кабинета, която се прокламира като борба с олигархията, и ми става смешно, защото борбата с олигархията и в тази програма е просто термин без съдържание. Тя е пропагандна теза, предназначена за онази част от населението, която по принцип мрази богатите и с голямо нетърпение чака някой да им вземе парите и да ги вкара по затворите. И то не защото бедните ще забогатеят от това, а защото 

ще има сеир...

Тъкмо тази част от населението вече гласува за Радев, и сега трябва да гласува и за неговия подгласник Йотова. Лозунгите за борба с олигархията пък трябва да напомнят и на хората от демократичната общност, че Радев не е забравил защо много от тях също гласуваха за него на последните избори. Долу модела Борисов един вид!

Какво е всъщност олигархичното управление, срещу което така роптаем в последните години, и което вече се превърна в политическа дъвка за наивници?

То е по принцип симбиоза между едрия бизнес и властта – олигарсите кадруват политически, а във властта се богатее. В демокрациите тази симбиоза е забранена, защото прави властта зависима от шепа милиардери, превръща корупцията в държавна политика и игнорира избирателите и държавните интереси. От друга страна икономическото развитие на обществата задължава властта да има отношения с едрия бизнес и така се ражда олигархията. Този проблем го има навсякъде в демократичните държави, и навсякъде го решават с баланс между интересите на двете страни. Държавата се съобразява с бизнеса, но и бизнеса се съобразява с държавата. Изгуби ли се балансът, управлението или минава под контрола на милиардерите, или се превръща в диктатура.

 В старите демокрации крайности няма, защото там има правосъдна система, има държавни институции, има репресивен апарат, който работи.

В неукрепнали демокрации като българската проблемът е далеч по-сложен и много по-дълбок. Не олигархичното управление, а 

мафията е истинският проблем на България

 Мафията у нас е в симбиоза с властта от много години по различни причини, свързани с рухването на комунизма и съветския постколониален контрол върху страната. Тя е проникнала в държавния апарат до степен да определя състава на цели правителства. Мафията от друга страна е навсякъде и в българската икономика. Има босове с прякори и групировки, които през подставени лица едновременно контролират цели отрасли като туризъм, здравеопазване, търговия, енергетика, и в същото време се занимават с наркотрафици, контрабанда, проституция и хазарт. 

Ето защо именно мафията е големият олигарх в България. Тя е врага и този проблем не може да бъде преборен с обичайните средства на правосъдната система. По мащаба на своята мафия и по нейното влияние в самото общество, България вече е в категорията на латиноамериканските държави. Ето защо битката ще означава едно - брутални мерки на полицията, и ако се налага и на армията, срещу целия бизнес на мафиотските босове. 

Няма какво да се лъжем, че

 успешната борба се води първо с оръжие, а после с правосъдие

 Имаме примера на Италия, където мафията преди време контролираше и правителствата, и президентите, и правосъдната система. Там битката с нея започна от магистратите, но всъщност я изнесоха на гърба си полицията и жандармерията, на моменти с помощ и от армията. Едва след тяхната намеса големите мафиотски босове се озоваха в затвора. От такова прочистване има нужда и България, ако целта наистина е да се преборим с този октопод, който е обхванал държавата отвсякъде.

Имената на престъпните босове са добре известни. През годините някои бяха задържани и съдени по бърза процедура, което показва че държавата може да се справи с тях. Нужна е обаче воля и решителност докрай. Такива качества досега не е показвал нито един български премиер. Иван Костов, който първи проведе някаква борба с мутрите и групировките, извървя половината от пътя. Той просто легализира част от бизнеса им, като ги регистрира според законодателството и ги принуди да работят легално. На практика обаче тъмният им бизнес го остави на мира. Костов просто не посмя да отиде докрай. Ето защо и днес бившите мафиотски босове са хем мафиоти, хем се титулуват едри бизнесмени и национални милиардери. 

За да бъде спасена страната от тяхната мафиотска прегръдка е нужен изключително твърдоглав премиер, който за начало да откаже симбиозата на мафията с държавните институции и да отреже достъпа на хората с прякори до властта. Там срастването е толкова голямо, че на практика ще се наложи

 да се обезглави целият държавен апарат,

 и то наведнъж. Още по-трудна задача ще бъде да се убедят политическите партии, които в момента са сраснати с мафиотските структури, да поведат обществото срещу мафията. И не виждам как накрая ще се разграничат тъмния от чистия бизнес, защото през десетки хиляди подставени лица мафията е проникнала навсякъде в българската икономика и политика.

Ето защо ми се струва, че битката с олигархията, която у нас всъщност трябва да е битка с мафията, засега е обречена работа. Това е дългосрочна стратегия, за която е необходимо да има не само решителен премиер, но и брутални мерки, които в ЕС ще се възприемат като отказ от демокрация и няма да бъдат приети радушно. Радев не е този премиер, напротив, той е силно зависим от съмнителни бизнес кръгове и не е нарочил нито един олигарх за преборване. Дори име не е споменавал!

Пък и България в момента има далеч по-сериозен проблем от борбата с мафията. Страната бавно, но методично прави малки стъпки в грешната посока – за 

отделяне от ЕС и НАТО, и за сближаване с Русия

 Тази опасна тенденция ще има огромни последствия в най-скоро време за всички – и за политиците, и за народа. Защото едно е да имаме зад гърба си Европа и САЩ, друго е да станем като Сърбия или не дай боже като Украйна! В този свят, в който международният ред го определят гангстери с титли на президенти, сигурност ни дава само Европа.

Предстоящите президентски избори ще са важният тест дали изобщо осъзнаваме този проблем или ще предоставим цялата власт на проруската клика на Радев. Ако Йотова стане президент, методичните и предпазливи стъпки за сближаване с Русия ще станат по смели и по – решителни. В това не бива никой да се съмнява. А резултатите от такъв геополитически обрат са лесно предвидими отсега…