Молитвеното слово на митрополит Николай за убития Георги преобърна представите за „свещеника с Ролекса“

Юлиана Методиева

Храмът „Св. Козма и Дамян” се превърна в медийно събитие заради опелото на покойния Георги Кузев. Но не само. Часове по-късно и най-твърдолинейните агностици пускаха развълнувани в профилите си части от молитвеното слово на Митрополит Николай. Не е като да се случва всеки ден. Боголословското му поведение стана нещо като природен феномен, 

разблъска затворените врати на предубеждението,

 попиля предразсъдъците и някакси „почисти“ дома на умственото битие.

Владиката произнася думите за невъзможното стечение на обстоятелствата в живота на убития от деца човек. Каза: „Този, който е търсил обич, вярвал е, че е възможно да я открие и да бъде подведен от хора, които са го измамили, гаврили са се с него и са го убили по много грозен начин". Свещенослужителят нарича случилото се „нечовешко“. Самият той не може да го осмисли с обичайните човешки мерки.

По време на опелото Митрополит Николай е направил още една морална крачка. Той моли Георги, вече в отвъдното според християнската му вяра, да се застъпи пред Богородица дори за родителите на убийците. Философи биха напомнили, че това е радикалният християнски парадокс. 

Да не отговориш на злото със същото зло, 

без това да означава да отмениш вината и справедливостта.

Не харесвах Митрополит Николай. Спадам към хората, които го възприемаме като архиерей на крайни позиции и нетърпимост към определени свободи. Преди години обаче станах свидетел как в качеството си на Пловдивски митрополит той съдейства за достъп до ценен църковно-исторически документ. Историците, които ми разказаха това бяха щастливи до небето. Аз пък свивах устни ядосана, че техният разказ нарушава комфорта на представата ми за „свещеника с Ролекса“, както беше популярен Николай. Човек не се усеща как собствената му позиция на скептичен наблюдател на „църквяните“ хора са се превърнали в клише. Тъпо клише.

Силното слово на Митрополита в храма "Свети Козма и Дамян" не заличава миналите неприятни разкази за него. Подсеща обаче колко човекът очевидно е по-сложен, податлив към лична еволюция. Във всички случай, можем да не приемаме негови позиции и едновременно с това да чуем думите му, когато говори за самотата, доверието, любовта и жестокостта.

Супер се радвам колко много са впечатлените от молитвено слово на Митрополит Николай за душата на без време отпътувалия към небето Георги. Да не би било така, вярващите като нищо ще се окажат прави, че 

агностиците са духовно празни хора

 И високомерни. Не е нужно да вярваш в Бога, за да разбереш силата на думите на един свещеник. И не е нужно да приемаш всичките му възгледи, за да признаеш човечността в негова постъпка.

Е, също така не означава, че отец Николай автоматично е станал прав за всичко останало!