Русия губи контрола над енергийната мрежа на България, отстъпвайки позиците си на последната страна, която иска да види на доходоносния енергиен пазар в Европа: САЩ. Такава констатация прави изданието „Политико“.

България, която построи единствената си атомна електроцентрала с подкрепата на Съветския съюз преди почти 60 години, сега очаква нови горивни пръти, разработени от американците, с които се надява да се нареди сред първите страни от бившия Варшавски договор, които ще прекратят десетилетната си зависимост от Русия.

В изявление от миналата седмица Цанко Бачийски, председател на българската Агенция за ядрено регулиране, заяви, че горивото, произведено от американската фирма "Уестингхаус", ще бъде доставено от Швеция през следващия месец и може да бъде заредено в пети блок на АЕЦ "Козлодуй" още през май.

Този ход представлява символична стъпка за България, която отдавна поддържа тесни политически и икономически връзки с Русия. Той може да означава и загуба на приходи за Москва, която разчита отчасти на многомилиардната търговия с ядрено гориво, за да финансира продължаващата повече от две години война в Украйна.

"Това е сериозна промяна в политиката - в продължение на десетилетия България беше обвързана с дългосрочни договори за внос на руско ядрено гориво", каза Мартин Владимиров, директор на програмата за енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията.

В България има и "проруски олигархични мрежи", които години наред твърдяха, че ядрените планове на страната могат да работят само с руско гориво, добави Владимиров.

Тези предупреждения, каза Владимиров, "се оказаха пресилени". Българските регулатори твърдят, че не очакват сериозни проблеми при преминаването от руски към американски ядрени касети. Все пак тази стъпка е само първата от поредица стъпки, които биха прекъснали влиянието на Москва върху енергийната сигурност на България.

България не е единствена в зависимостта си от Русия по отношение на ядреното гориво. Чешката република, Словакия, Унгария и Финландия поддържат вноса на руско ядрено гориво от началото на войната в Украйна, дори на фона на усилията да се откажат от петрола и газа на Москва.

Според нов анализ на мозъчния тръст Bellona, страните от ЕС на практика са удвоили покупките си на руско ядрено гориво през миналата година, като са платили общо 686 млн. евро в сравнение с 280 млн. евро година по-рано. Търсенето се дължи на флота от 19 водни реактора, проектирани в СССР, известни с руската абревиатура ВВЕР, построени в Централна и Източна Европа през миналия век.

Но американската компания Уестингхаус скоро ще подпомогне изграждането на българската централа в Козлодуй - преломен момент в усилията на САЩ да задоволят нуждите на Европа от ядрена енергия. Освен това Уестингхаус работи в България и по изграждането на два нови реактора на стойност около 14 млрд. долара. Въпреки че компанията отказа да предостави коментар, Тарик Чохо - президент на отдела за ядрено гориво, заяви през декември, че тя "с гордост подкрепя България по пътя ѝ към осигуряване на диверсификация и енергийна сигурност".

Отделно от това американските фирми работят в родината си, за да отворят отново урановите мини, които преди това бяха затворени на фона на намаляващото търсене, с оглед на възраждането на възможностите за използване на ядрената енергия. Пазарите реагираха, като фючърсите върху урана се увеличиха четирикратно през последните четири години.

В ЕС има едно голямо изключение по отношение на руската ядрена енергия: Унгария.

Докато съседите ѝ се надпреварват да прекъснат връзките си с Русия, Унгария активно задълбочава зависимостта си от Москва. Руската държавна компания за ядрена енергия "Росатом" работи по разширяването на унгарската атомна електроцентрала "Пакш II", като строителството трябва да започне през 2025 г. Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който неведнъж се е противопоставял на портньорите си от Запада и поддържа приятелски отношения с Кремъл и обеща да наложи вето на всякакви санкции срещу руския граждански ядрен сектор.

През ноември заместник-министърът на енергетиката на Украйна Фарид Сафаров заяви, че подходът на Будапеща подкопава сигурността на Европа.

"Руският империалистически стремеж вероятно ще се разпространи извън пределите на Украйна и затова Унгария потенциално може да бъде следващата жертва на руската агресия", каза той.

Вниманието към ролята на Русия в ядрената енергетика само нараства покрай опасенията за окупацията на украинската Запорожка атомна електроцентрала, най-голямата в Европа.

Руските войски държат обекта от близо две години, като на практика държат персонала му като затворници и разполагат там военна техника, докато наблизо бушуват боеве. Международната агенция за атомна енергия постоянно предупреждава за катастрофа, ако ситуацията се влоши. /БГНЕС