Забавянето на членството на Северна Македония в ЕС заради стари спорове ще доведе до застой и на икономическия растеж на целия регион.

Това пишат изследователят от Института за хуманитарни науки във Виена и Оксфордския университет Димитър Бечев и бившият министър за околната среда Юлиан Попов за "Политико" часове преди днешното решение на България да блокира преговорите с ЕС.

България стана "най-проблематичният" играч, казващ "не" на преговорите, след като Гърция имаше тази роля до решаването на спора за името. Така отново разширяването става залог на "емоционално зареден спор", който за чужденците е объркващ. В най-добрия случай двамата премиери ще договорят решение, но войнственият тон на България прави това все по-малко вероятно.

София разбира капаните в позицията си, след като канцлерът Ангела Меркел изпрати на премиера Бойко Борисов ясно съобщение по време на срещата на върха на Берлинския процес с колегата му Зоран Заев - "разбирайте се", пишат авторите.

И двамата лидери имат интерес да преодолеят задънената улица и да отклонят вниманието от понятието "обща история". Шансът да се постигне единна позиция за историята, както показва емоционалният диспут, е малък. Затова е време и двете страни да започнат да гледат към бъдещето и възможността за ускоряване на интеграция на Северна Македония, но и на целите Западни Балкани, в ЕС.

Трансграничната инфраструктура например може да спечели от амбициозния пакет за възстановяване след коронавирусната криза, договорен от ЕС, предвид малкото разстояние на София и Скопие, между които връзките остават лоши.

"При цялото говорене за регионална свързаност и интеграция границата е свидетелство за това какъв е проблемът на Балканите" - всеки осмелил се да мине през завоите по пътя от Деве Баир би се съгласил, а подобряването на връзките би укрепило търговията и инвестициите предвид потенциала. България бе третата най-важна страна за македонския износ след Германия и Сърбия миналата година, а Северна Македония е сред първите 20 експортни пазари за България.

Начало на преговорите със Северна Македония би тласнало управленски и регулаторни реформи и би създало нови възможности за българските инвеститори, някои от които преди да се оплаквали от несправедливо отношение, и би насърчило македонските предприемачи, мнозина от които вече имат бизнес в България. Сътрудничеството в енергетиката и използването на еврофондовете също ще бъдат подпомогнати от решението - насоките на Еврокомисията за прилагането на зеления дневен ред на Западните Балкани дава напътствия за сътрудничество между двете страни и възможност за дълбока интеграция на Северна Македония в Зелената сделка на ЕС, пишат още Димитър Бечев и Юлиан Попов.

Съвместната работа по целта за климатична неутралност за 2050 г. ще създаде и солидна основа за изграждане на инфраструктура за чиста енергия между държавите, за интеграция на енергийните пазари и други. Ако София и Скопие заедно модернизират икономиките, това ще окуражи инвеститорите и ще направи и двете държави по-привлекателни за новите индустрии, а това ще ускори икономическата трансформация. Това не означава, че ще е лесно, предвид политическите сметки и събуденото от българското извиване на ръце напрежение, но за онези, които искат да я видят, има възможност, при която и двете страни печелят, "и в крайна сметка тъкмо затова съществува ЕС".

(източник: Дневник)