Асен Генов

Повече от две, вече тече трета година, полагам скромни усилия да допринеса към "шума" в системата. Очевидно, макар и доста нескромно казано, Контракоментарните ми усилия изпревариха и вероятно дори предпоставиха създаването на доста нови медийни формати с идеята за остра конфронтация с пропагандно наложените в публичното пространство тези. Сред многото такива формати поне напоследък се сещам за разни Антидоти, Алтернативи, завъртания На 180 градуса, Отпорни точки и прочее опити за контратези на мейнстрийма. Това може само да ни радва. Както един мой приятел сърбин се шегува – наша плата е на небо!

Сега по същество. Намирам идеята да се тушира петоколонната пропаганда на Волгин, пакетирайки го със Силвия Великова за неадекватна. Не знам на какво ниво в йерархията на БНР е взето решението, но определено е неадекватно. От сблъскването на две пропагандни тези (за и против ЕС/САЩ/РФ/властта/протестите/главния прокурор/ГЕРБ/БСП/Пеевски или каквото и да било друго в тази дихотомна поредица) няма да доведе до качествен публицистичен продукт. Казвам го не като публицист (нямам такава претенция за себе си), а като критичен и взискателен потребител на медийния продукт, какъвто и да е той. 

Днес слушах Бойко Василев (Панорама по БНТ) в БНР при Великова. Признавам си, че съжалих, че загубих 30 минути от живота си. Двамата говореха доста добре, но доста предпазливо за същността на проблема, очевидно задавайки си въпроси с втори план, неизказан, но известен на работещите в държавните (на данъкоплатците) радио и телевизия. Много внимателно се плъзнаха по повърхността с назначаването на удобния на естаблишмънта генерален директор, претупаха въпроса за политическата намеса в редакционната работа на предаванията и т.н. 

Разбира се, стана дума и за това, поне както аз разбрах тази част от разговора, дали и как Панорама отразява протестиращите. Тук определено ме загубиха, въпреки че изслушах интервюто докрай. Просто сляпото възпроизвеждане на една или друга теза – про или антиправителствена – това мисля, че е еднакво вредно. 

Опитът както на Василев да рационализира кадифения си подход към политиците, така и на Великова да обясни качествената журналистика като крайно стъпало на протестния наратив са еднакво вредни.

Това, което лично на мен ми липсва в родния медиен ландшафт е именно критичният в двете посоки анализ. Остър, конфликтен, но не и пропаганден. Критичен както към силните във властта, така и към превъзбудените от революционен плам улици.

В този смисъл, най-добрият ми медиен спомен от горещите дни на 13-та година беше не друг, а Шикерова, която настойчиво ме питаше "Кой боядиса "Позитано"? Нали вие питате кой, ето, сега аз ви питам - кой боядиса "Позитано"? 

Дано ме разбрахте.