Половин век без Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България

На 2 февруари 1976 година умира един от най-самобитните български художници - Златю Бояджиев

“Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.”

Тези думи принадлежат на художника Иван Киров, изречени по повод 100-годишнината от рождението на един от най-автентичните български художници.

Роден на 22 октомври през 1903 година в с. Брезово, Пловдивско, Златю завършва Художествена академия в София през 1932 г., в класа на Ц. Тодоров. Рисува портрети, композиции из селския бит и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му.

За Златю Бояджиев казват, че това е един от най-оригиналните български художници със силно изявена индивидуалност. По живописна трактовка, колорит и емоционално съдържание неговото творчество се дели на два периода - до парализата му и след нея, когато е принуден да рисува с лявата ръка.

През втория период той се очертава като художник с още по-самобитен и експресивен живописен език. Картините Дете, Нощна паша, Стадо говеда, Бачково, изложени в различни зали, са едни от най-характерните и ценни произведения на автора.

Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции. Най-голямата колекция на негови творби се намира в любимия му град Пловдив.