В Индонезия водолази направиха първите подводни снимки на жив сулавески целакант – вид, наричан „живо изкопаемо“ заради своите древни еволюционни корени. Редките кадри, публикувани в Scientific Reports, са направени от техническите водолази Алексис Шапюи и Жюлиен Леблон по време на гмуркане край бреговете на Северно Малуку, съобщава Indian Defence Review.

Целакантът е праисторическа риба с лопастни перки. Тя се движи бавно и е била забелязана на дълбочина от 144 метра, плувайки над вулканичен склон. Това е първият път, когато видът е фиксиран от хора в естественото си местообитание.

„Виждали сме очертания на сонар, неясни силуети от дистанционно управляеми подводни апарати. Но да го гледаш в очите, докато плуваш само на няколко метра от него – това е нещо съвсем различно. Това е жива история“, разказва Шапюи.

Дълго време се е смятало, че целакантите са изчезнали, докато случайна находка през 1938 г. край бреговете на Южна Африка не опровергала това твърдение.

„Оттогава са идентифицирани два вида: Latimeria chalumnae, открит в западната част на Индийския океан, и L. menadoensis, открит за първи път на рибен пазар в Сулавеси през 1997 г.“, отбелязва материалът.

Посочва се, че целакантите са интересни не само заради своята рядкост, но и заради своето еволюционно значение. Техният род съществува вече повече от 400 милиона години – те са по-стари от динозаврите, цъфтящите растения и дори насекомите.

Рибата, заснета от водолазите, е била дълга около 1,1 метра и през цялото време е държала гръбната си перка изправена. Според изследователите тя вероятно е използвала лопастните си перки, за да се стабилизира в студеното, спокойно течение, където температурата се колебаела между 19 и 20 °C – значително по-ниска от температурата на повърхностните води (29–30 °C).

„Според мащабни изследвания и данни на FishBase, целакантите достигат полова зрялост около 40-годишна възраст, а бременността им може да продължи до пет години. Техният бавен метаболизъм, обусловен от студените дълбоководни условия, им помага да пестят енергия, но също така ги прави изключително уязвими към промени в местообитанието или внезапна загуба на популация“, обяснява Indian Defence Review.

Рибата, която са видели водолазите, вероятно си е почивала или търсела храна, когато е била открита. За разлика от предишните предположения, че целакантите прекарват деня, скрити в пещери, този екземпляр се е намирал в открита вода.

Съавторът на изследването, публикувано в Scientific Reports, д-р Джино Лимон, коментира откритието така:

„Защитата на тази риба не е въпрос на носталгия. Става дума за признаването на факта, че дълбокото море все още съхранява критично важно биоразнообразие – и част от него виси на косъм.“

Поради това Министерството на морските дела на Индонезия разработва нови препоръки за създаване на защитени зони в рифовите екосистеми, но тяхното прилагане ще зависи от регионалното финансиране и местното сътрудничество.