Местоположението на гробницата на последната египетска царица е може би най-голямата неразгадана мистерия в археологията. Сега, едно ново и неочаквано откритие на морското дъно дава нова надежда, че сме по-близо от всякога до намирането на вечния покой на Клеопатра VII.

Тя е била последният фараон на Египет, най-богатата жена на своето време и политически стратег, който е държал съдбата на Римската империя в ръцете си. Въпреки огромната си слава, гробницата на Клеопатра, където се смята, че е положена заедно с любимия си Марк Антоний, остава неоткрита от смъртта им през 30 г. пр.н.е. Но това може би е напът да се промени.

Коя всъщност е била Клеопатра?
Преди да се потопим в откритието, е важно да си припомним коя е била тя. Клеопатра не е просто съблазнителка, както често я описва римската пропаганда. Тя е била блестящ ум – полиглот, владеещ поне девет езика (и първият владетел от династията на Птолемеите, научил египетски), изкусен дипломат и способен военачалник.

Произхождаща от македоно-гръцката династия на Птолемеите, тя се обявява за живата инкарнация на богинята Изида, като по този начин затвърждава божествения си статут пред своя народ. Нейните съюзи с Юлий Цезар и по-късно с Марк Антоний не са били само романтични, а сложни политически ходове, целящи да запазят независимостта на Египет от все по-могъщия Рим. Именно тази нейна връзка с Изида се оказва ключова за новата теория за нейната гробница.

Нова теория: Гробницата не е в Александрия
Дълго време се смяташе, че Клеопатра е погребана някъде в родната си Александрия, която днес е до голяма степен под вода или застроена. Археологът д-р Катлийн Мартинес обаче има различна хипотеза, на която посвещава кариерата си. Тя вярва, че като въплъщение на Изида, Клеопатра би поискала да бъде погребана в един от най-свещените храмове, посветени на култа към Изида и нейния съпруг Озирис.

Така нейният екип се фокусира върху храма Тапозирис Магна ("Великата гробница на Озирис"), построен от един от предците на Клеопатра. Разположен на около 50 км западно от Александрия, днес храмът е в руини, но под него се крие мрежа от тайни.

Детайлите на откритието: Официални данни от Египет
Откритието придобива още по-голяма тежест след официалното съобщение от египетското Министерство на туризма и антиките. В него се потвърждава, че доминиканската археологическа мисия, ръководена от д-р Катлийн Мартинес, е направила откритието в сътрудничество със световноизвестния изследовател на океаните д-р Робърт Балард – човекът, открил останките на „Титаник“.

Според официалните данни, геоложките и археологически проучвания, проведени съвместно с египетските военноморски сили, са разкрили няколко ключови факта:

• Защитено вътрешно пристанище: Установено е, че пристанището е било разположено във вътрешността и защитено от естествени рифове. Открити са каменни и метални котви с различни размери, както и голям брой амфори, датиращи от Птолемеевата епоха.
• Променена брегова линия: Изследванията категорично доказват, че древната брегова линия е била на около 4 километра по-далеч от сегашната, което обяснява защо пристанището днес е под вода.
• Разширение на тунела: Потвърдено е, че откритият подводен обект е разширение на вече известния тунел, свързващ храма Тапозирис Магна със Средиземно море, достигайки до зона, наречена от екипа „Салам 5“.

Значимост според официалните лица
Генералният секретар на Висшия съвет по археология, д-р Мохамед Исмаил Халед, подчертава, че откритието е изключително значимо, тъй като за това пристанище никога не се споменава в древните източници. Това не само подобрява разбирането ни за икономическата и религиозната структура на епохата, но и доказва за пореден път позицията на Египет като глобален център на морската дейност в древността.

Съкровищница от артефакти
Новите данни допълват богатия каталог от находки, открити в района на Тапозирис Магна през последните години, които убедително сочат към връзка с Клеопатра:

• 337 монети, много от които носят образа на царица Клеопатра VII
• Амулет от две части с надпис: „Справедливостта на Ра блесна“
• Бронзов пръстен, посветен на богинята Хатор.
• Множество керамични изделия, маслени лампи и варовикови съдове за съхранение на храна и козметика

Както казва самата д-р Катлийн Мартинес, „тези открития представляват нова глава в изучаването на историята на храма Тапозирис Магна“. Работата на мисията продължава с надеждата да разкрие още от тайните на този уникален археологически обект.

Тези находки изграждат все по-убедителна картина, че Тапозирис Магна е бил от изключително значение за последната царица. Дали обаче самата гробница също е потънала под водата, или все още чака да бъде открита в неоткрита камера под храма, остава неизвестно.

Катлийн Мартинес е решена да продължи търсенето. Ако тя успее, откриването на гробницата на Клеопатра и Марк Антоний не просто ще засенчи съкровищата на Тутанкамон, а ще бъде най-голямото археологическо откритие на XXI век. Светът е затаил дъх.

Кой е Робърт Балард и връзката му с България
Робърт Балард е световноизвестен океанограф и подводен археолог, чието име се свързва с едни от най-значимите морски открития. Той има пряка връзка както с намирането на „Титаник“, така и с важни подводни проучвания в Черно море, включително по българското крайбрежие.

Откриването на „Титаник“
Най-известното постижение на Робърт Балард е локализирането на останките на „Титаник“ на 1 септември 1985 г. Откритието е направено на дълбочина от около 3800 метра в северния Атлантически океан.

Интересен факт е, че експедицията всъщност е била прикритие за тайна военна мисия на САЩ. Балард е нает от американските военноморски сили да открие останките на две потънали ядрени подводници – „Трешър“ и „Скорпиън“. Като условие за финансирането, той получава разрешение да използва оставащото време от експедицията, за да търси „Титаник“. Опитът, натрупан при търсенето на подводниците и проследяването на полетата с отломки, се оказва ключов за бързото намиране и на легендарния пътнически лайнер. Балард винаги е настоявал мястото да се третира като мемориал и да не се изваждат артефакти от него.

Връзка с България и проучванията в Черно море
Връзката на Робърт Балард с България е свързана с неговите пионерски изследвания на дълбините на Черно море в началото на 21-ви век. Той е привлечен от уникалните условия на морето – аноксичната (безкислородна) среда на дълбочина под 150-200 метра, която позволява перфектното съхранение на дървени предмети и кораби в продължение на хиляди години.

• Експедиции: В периода 2001-2002 г. Балард ръководи няколко големи международни експедиции в Черно море, в които активно участват и български учени от Института по океанология към БАН, като проф. Петко Димитров. Експедициите използват български подводни апарати.
• Значими открития: По време на тези проучвания са открити множество потънали кораби от различни епохи. Едно от най-важните открития е направено през август 2002 г. близо до българския бряг – най-старият (към онзи момент) потънал кораб в Черно море. Въпреки че дървената част е изгнила (тъй като е бил в по-плитки води), товарът му от амфори и рибешки кости е датиран между V и III в. пр.н.е. и дава безценна информация за търговските пътища на древните гърци.
• Теорията за „Потопа“: Проучванията на Балард в Черно море са свързани и с популярната теория на учени от Колумбийския университет, че Черно море някога е било сладководно езеро. При топенето на ледниците водите на Средиземно море са се покачили и са се преляли през Босфора, предизвиквайки огромен потоп, който може да е първообразът на библейската история за Ной. Екипът на Балард търси доказателства за тази древна брегова линия и останки от селища по нея.

Въпреки огромния научен принос, дейността на Балард в България е съпътствана от спорове и административни пречки, които в крайна сметка го карат да прекрати работата си тук. Независимо от това, неговите експедиции поставят началото на съвременната дълбоководна археология в Черно море.