На днешната дата преди 106 години се провежда първият полет на български военен самолет над София — пилот е поручик Симеон Петров, със самолет "Блерио XI".
В началото на Балканската война България има само шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио. В знак на признателност Франция издава възпоменателна картичка с лика на Симеон Петров и неговия самолет (виж в галерия, б.р.)
Тримата български пилоти успяват да завършат във Франция курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Фактор
В началото на Балканската война България има само шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио. В знак на признателност Франция издава възпоменателна картичка с лика на Симеон Петров и неговия самолет (виж в галерия, б.р.)
Тримата български пилоти успяват да завършат във Франция курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Още от От редактора
Преди 1040 години българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира