В сложните си отношения Турция и Гърция могат да извлекат полза от положителен, взаимноизгоден подход, който да насърчи по-тесни връзки отвъд историческата геополитика, се казва в анализ на Мехмет Челик за вестник „Дейли Сабах“.

В сферата на международните отношения, където споровете често засенчват сътрудничеството, Турция и Гърция се намират в ключов момент. Традиционно възприемани като спорещи съседи, последните дипломатически усилия предполагат потенциална промяна в посока на по-тясно сътрудничество в бъдеще. Катализаторът на тази промяна може да бъде проследен назад до това, което сега се нарича „дипломация на земетресението“ - непредвидена последица от трагичните събития, които се развиха в югоизточните провинции на Турция на 6 февруари.

Макар да са съюзници в НАТО, Турция и Гърция се борят с множество конфликтни въпроси, вариращи от спорове за милитаризация на егейските острови до морски граници и трайни разногласия за остров Кипър. Тези спорни въпроси на моменти са довеждали двете държави опасно близо до въоръжена конфронтация. Въпреки това сегашната дипломатическа фаза на сближаване сигнализира за готовност за конструктивен диалог и преодоляване на дългогодишните разногласия.

На фона на тези предизвикателства и двете страни признават влиянието на външни фактори, особено на Съединените щати и някои влиятелни членове на Европейския съюз, върху изострянето на съперничеството им. Анкара твърди, че Атина, разколебана от геополитически интереси в Източното Средиземноморие, често попада в капана на външното влияние. И все пак, въпреки този външен натиск, лидерите на двете страни са готови да положат нови усилия за заздравяване на обтегнатите връзки.

Възстановяване на връзките

Въпреки това лидерите на двете страни отново ще положат усилия да възстановят дългогодишните връзки на 7 декември, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган се очаква да посети Атина в рамките на усилията за отваряне на нова страница в двустранните отношения. Ердоган и неговата делегация ще бъдат в гръцката столица за гръцко-турския съвет за сътрудничество на високо равнище, където ще обсъдят двустранните връзки с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис.

„Вчера имахме спорове с нашата съседка Гърция и ще ги имаме и утре. По същия начин ще има и такива, които ще се опитват да се възползват от тези конфликти, но този факт не означава, че не можем да се срещнем на обща основа като две съседни държави, които споделят едно и също море, един и същ климат и една и съща география. Можем да развиваме сътрудничеството си на базата на взаимно доверие по много теми“, заяви Ердоган на 29 ноември по време на обръщението си към депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в турския парламент.

Гръцките официални лица също изразиха подобен положителен подход. „Това, което продължавам да твърдя, е, че независимо дали ще решим основните си въпроси, само по себе си е важно да удължим периода на спокойствие над Егейско море колкото е възможно по-дълго“, заяви гръцкият външен министър Йоргос Герапетритис в интервю, дадено на 28 ноември.

Както Ердоган, така и гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис изразяват ангажимента си да насърчават положителния климат в отношенията, както беше отбелязано по време на срещата им през септември в Ню Йорк.

Диалогът е от решаващо значение за изграждането на доверие

Въпреки че признаваме, че историческите конфликти не могат да бъдат разрешени бързо, от решаващо значение е каналите за комуникация да бъдат отворени, особено по време на усилията за изграждане на доверие, свързани със сигурността и военните въпроси. Сътрудничеството за справяне с нелегалната миграция - общо предизвикателство за двете страни - може да послужи като крайъгълен камък за преодоляване на различията и свеждане до минимум на човешките и социалните разходи, свързани с този проблем.

Очакванията на Анкара от Атина са ясни: да елиминира влиянието на трети страни от преките разговори с Турция. Възприемането на подхода „съгласен съм да не се съгласявам“ може да проправи пътя към взаимноизгодно уравнение. Акцентът върху положителните аспекти, като „спокойствието в Егейско море“, подобрените културни връзки и засилените двустранни търговско-икономически отношения, може да насърчи сценарий, от който да спечелят и двете страни.

В сложния пейзаж на международните отношения не е необходимо държавите да постигат съгласие по всички въпроси. Разделянето на части, отвореността за диалог и преговорите по разногласията могат да разкрият нови хоризонти за сътрудничество. Като се концентрират върху положителните аспекти, Турция и Гърция могат да сведат до минимум въздействието на въпросите, които в миналото са обтегнали отношенията им.

Отвъд политическите различия двете съседки последователно са се подкрепяли една друга по време на неполитически бедствия и хуманитарни предизвикателства, като горски пожари или земетресения. Общата история - като се има предвид, че прочитът на историята може да бъде противоречив в зависимост от това кой я чете - и културните сходства, видими в аспекти като храната и музиката, предоставят допълнително измерение на дипломатическите усилия, насочени към възстановяване на обтегнатите връзки.

В крайна сметка, докато Турция и Гърция се ориентират в сложността на отношенията си, положителният, взаимноизгоден подход може да ги сближи повече, отколкото би могло да се предположи от историческата геополитика, което ще бъде от полза и за двете страни. /БГНЕС