Президентът на САЩ Доналд Тръмп изпраща специалния пратеник Стив Уиткоф в Москва следващата седмица, докато секретарят на армията Даниел Дрискол се очаква да се срещне с украински официални лица през следващите дни, тъй като Вашингтон засилва дипломатическите усилия за прекратяване на почти четиригодишния конфликт.

Първоначалният 28-точков мирен план на Тръмп беше модифициран, след като европейските лидери го определиха като капитулация пред руските искания, които включваха запазване от Москва на завзетите украински територии. Говорейки пред репортери на борда на Air Force One, Тръмп заяви, че „правим напредък“ по преработения мирен план, който изглежда удовлетворява повече исканията на Украйна, и добави, че Киев действително е „доволен“.

Какъв беше първоначалният план?

Предложеният 28-точков мирен план стана публично достояние миналата седмица, след като украински официален представител го пусна до международните медии. Американските медии съобщиха, че той е разработен от Джаред Къшнър, зетът и съветник на Тръмп, и Уиткоф. Двамата по-рано се срещнаха с високопоставения руски дипломат Кирил Димитриев и с главния съветник по националната сигурност на Украйна Рустем Умеров, преди да разработят плана и да го представят на Тръмп за одобрение.

Сред другите предложения бяха деескалация и създаване на буферни зони, гаранции за сигурността на Украйна от САЩ, които Киев трябваше да финансира, и обещание от Москва да не проявява агресия към Украйна или други съседи.

Също така планът предвиждаше Русия да приеме в своето законодателство политика на ненападение към Европа, обмен на цивилни и военнопленници от двете страни, амнистия за воюващите страни и спиране на руските опити да попречат на Украйна да използва река Днепър за транспортиране на зърно през Черно море.

Обсъжданата обаче точка 21, свързана с териториални отстъпки, предлагаше части от Източна Украйна, включително анексирания от Русия Крим, районите Луганск и Донецк (част от плодородния Донбас), както и Херсон и Запорожие, да бъдат предадени на Русия. Планът допълнително ограничавал украинската армия до не повече от 600 000 военнослужещи и изисквал от Киев да приеме в конституцията си, че няма да се присъединява към НАТО.

Каква беше реакцията?

В Украйна гражданите реагираха с възмущение към плана, който според тях благоприятства Русия, докато официални лица бързо се свързаха с американските преговарящи за корекции.

Европейските съюзници на Украйна също се обявиха срещу сделката. Великобритания, Франция и Германия, известни като E3, публикуваха алтернативен мирен план през уикенда, който предвижда свобода за Украйна да се присъедини към НАТО според правилата на алианса. Европейските партньори също заявиха, че армията на Украйна трябва да бъде ограничена до 800 000 души.

Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че предложението на САЩ ще направи Украйна по-уязвима към руската агресия. ЕС няма да подкрепи териториални отстъпки, наложени със сила, нито сделка, която не отразява „централната роля на Европейския съюз“ в осигуряването на мир за Киев.

„Всеки достоверен и устойчив мирен план трябва преди всичко да спре убийствата и да сложи край на войната, без да сее семена за бъдещ конфликт“, каза Фон дер Лайен.

В изказване пред Европейския парламент тя повтори, че всяко мирно споразумение трябва да гарантира европейската сигурност, без да оставя възможност за „разделяне“ на европейски държави или промяна на граници „със сила“.

Украйна дълго време отхвърля исканията на Русия за териториални отстъпки, като твърди, че такива действия са против закона и биха изисквали референдум. Докато страната продължава да страда под тежки руски удари, много украинци отхвърлят идеята за това, което изглежда като капитулация след почти четири години разрушителна война.

Какви са новите предложения?

Нов 19-точков мирен план излезе тази седмица след двудневни преговори между американски и украински официални лица в Женева, приключили на 23 ноември. Преговорите бяха водени от украинска страна от главния съветник на президента Володимир Зеленски Андрей Ермак и дипломатът Рустем Умеров, докато сред американските представители бяха държавният секретар Марко Рубио, Дрискол, Къшнър и Уиткоф.

В изявление президентството на Украйна не разкри подробности, но заяви, че преговорите са били „конструктивни“, а окончателните решения по преработената сделка ще бъдат взети от президентите на Украйна и САЩ.

Първият заместник-министър на външните работи на Украйна Сергей Кислица, който е присъствал на преговорите в Женева, каза пред „Файненшъл таймс“, че срещата е била „интензивна“ и почти се е провалила преди да започне. Въпреки това резултатът оставил и двете страни с „положителни“ чувства, добави той, като най-чувствителните въпроси – териториални и въпросът за бъдещето на Украйна в НАТО – остават за решаване от Тръмп и Зеленски.

„Разработихме солидна база за съгласие и няколко точки, по които можем да направим компромис“, каза Кислица. Той уточни, че „много малко неща остават от оригиналната версия“.

САЩ изглежда са склонни да премахнат ограничението от 600 000 военнослужещи в украинската армия. „Това, което беше заложено в изтеклата версия – който и да е авторът ѝ – вече не е на масата за преговори“, добави Кислица.

Предложенията за обща амнистия за потенциални военни престъпления също са преработени, за да се вземат предвид „оплакванията на тези, които са пострадали във войната“.

Неофициален представител на Белия дом каза пред „Ню Йорк таймс“, че промените също така засягат ограниченията върху позициите на войските на НАТО в Украйна, според които Русия по-рано твърдеше без доказателства, че НАТО участва в боевете в страната.

Какво може да иска Русия?

Кислица подчерта колко готови са били американските преговарящи да изслушат украинската страна и да прегледат всички повдигнати въпроси точка по точка. Въпреки това, без Русия на масата за преговори, няма гаранции, че президентът Владимир Путин ще приеме сделката.

„Очевидно, руснаците също имат право на глас тук“, каза Рубио по време на преговорите в Женева, признавайки предизвикателството да се получи съгласие от Москва.

Остава потенциално спорният въпрос за предаването на територии. Русия, след инвазията си в Украйна, едностранно обяви анексирането на Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие и е запазила контрола върху значителни части от тези територии. През 2014 г. Русия едностранно анексира Крим.

Путин настоява за максималистки цели във войната и продължава да държи на исканията си от 2022 г., включително пълното присвояване на петте територии.

Също така остава въпросът за членството на Украйна в НАТО, срещу което Москва упорито се противопоставя.

Относно премахването на ограниченията върху броя на военнослужещите, все още не е ясно дали Русия ще приеме по-висок брой. В първоначалните мирни преговори от 2022 г. Русия предлага Украйна да има не повече от 100 000 войници, значително по-малко от 600 000 в първоначалния американски план.

Какво следва?

Президентите Тръмп и Зеленски ще трябва да се срещнат, за да решат окончателните аспекти на новата сделка. Тръмп първоначално постави краен срок до 27 ноември за формалното съгласие на Украйна, но по-късно заяви, че вече няма фиксирани крайни срокове. Все още не е ясно кога ще се проведе срещата, тъй като САЩ приключват с подготовката за Деня на благодарността на 27 ноември.

Говорейки на видеоконференция на така наречената „коалиция на желаещите“ – група от 30 държави, подкрепящи Украйна – президентът Зеленски заяви, че Киев е готов да „напредне“ с новата рамка, въпреки че все още трябва да бъдат обсъдени „чувствителни точки“.

Важно е, че Вашингтон сега ще трябва да убеди и Москва да се съгласи с преработения проект.

Руският външен министър Сергей Лавров, коментирайки плана, каза, че Москва не го е виждала, но предупреди, че той трябва да отразява „духа и буквата“ на разговорите между Тръмп и Путин в Аляска, добавяйки, че ако ключови условия бъдат премахнати, ще бъде „фундаментално различна ситуация за Русия“.

В публикация в социалната мрежа Truth Social Тръмп заяви, че очаква мирът да бъде постигнат.

„С надеждата да финализираме този мирен план, аз наредих на специалния си пратеник Стив Уиткоф да се срещне с президента Путин в Москва, а в същото време секретарят на армията Даниел Дрискол ще се срещне с украинците“, написа Тръмп.

„Очаквам с нетърпение да се срещна с президента Зеленски и президента Путин скоро, но САМО когато сделката за прекратяване на войната е ОКОНЧАТЕЛНА или в последните си етапи. Благодаря за вниманието към този много важен въпрос, и нека всички се надяваме, че МИРЪТ може да бъде постигнат ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО!“

Междувременно секретарят на армията на САЩ Дрискол се срещна с руски официални лица в Абу Даби на 25 ноември, което изглежда като опит да се предаде новото споразумение на Москва преди визитата на Уиткоф следващата седмица. Не е ясно какво е било обсъждано, но говорител на Дрискол каза на репортери, че „разговорите вървят добре и оставаме оптимисти“.

Юрий Ушаков, съветник на Путин, обаче заяви, че мирният план не е обсъждан на срещите с американските представители в Абу Даби./ БГНЕС