Драги съмишленици и демократи, 


Казвам се Жеко Стоянов Иванов Матев и съм на 84 години. През 1961 г. бях арестуван заедно с мои приятели, съидейници и съмишленици, и на 02.12 1961 г бях осъден на смърт чрез разстрел, за възстановяване на демократичната опозиция и БЗНС „Н. Петков“. Няма да говоря за мъките, инквизициите и страданията по време на следствието, с които очевидно се целеше да послужат като назидание, за всеки, който се обяви и опита да противопостави на методите и действията на БКП и ДС, след обесването на Н. Петков през септември 1947 г. Само ще ви спомена, че

в историята на човечеството няма равни на нашите комунисти по жестокост и инквизиции

С тях не може да се мери нито Светата инквизиция през средновековието, нито нацисткият режим, нито сталиновите репресии. Всички те бледнеят пред действията на репресивния апарат и Държавна сигурност. Девизът на нашите комунисти винаги е бил по примера на Сталин: „Няма човек, няма проблем.“ Психологическият натиск върху осъдените, целящ деградирането и унищожаването на психиката им, разбиването на техните семейства, противопоставянето на близките им, лишаването на децата им от възможност да се образоват, да се развиват в професията, да бъдат допускани до престижна работа – всичко това

няма аналог в историята на човечеството

Целият ми живот и животът на моите близки се превърна в ад, в мъки и страдания. Това продължи по време на затвора и след излизането ми от него. По силата на пълна и безусловна амнистия аз бях освободен от затвора, но ходенето ми по мъките продължи. Възможностите пред мен бяха две: или да се приобщя към политиката на БКП, което означаваше да ме развеждат из страната и да се разобличавам пред организирани от службите събрания, на които категорично да заявявам, че се разкайвам и приемам ръководната роля на партията. Или да приема съдбата на

изгнаник в собствената си родина

Избрах втория вариант и заедно със семейството ми поехме пътя към подземните оловно-цинкови мини и каменно-въглищни рудници. Прекарах под земята повече от 20 години, като миньор. Няма как да ви опиша какво са преживели съпругата ми и дъщеря ми, тогава още съвсем малко дете. И днес са пред очите ми детските ръчички на дъщеря ми, с които тя държеше железните пръчки на затворническите решетки, и се опитваше да ме докосне под зоркия поглед на надзирателя. Исках да продължа образованието си, бях завършил гимназия с отличи, но ми беше забранено. Желанието ми за образование, за развитие и усъвършенстване не ме напусна през целия ми съзнателен живот. Чак след промените през 1989 г., вече бях над 50 годишен, кандидатствах и бях приет – Външна търговия и международен маркетинг. Завърших специалност „Международни икономически отношение“ в УНСС. Бях избран за народен представител в 38-то НС от листата на ОДС в периода 1997-2001г.

Защо така подробно описвам житието си? Вече 34 години след промените, въпреки че през 2004 станахме членове на НАТО, от 2007 на ЕС аз съм силно обезпокоен от развитието на демократичните процеси в страната. Следя с особен интерес изборната кампания за кметове и съветници. Макар и в условията на демокрация, аз съм притеснен от издигането, уж като десен кандидат, на предприемача Васил Терзиев. Тази скандална кандидатура мога да обясня или с някакъв вид

амнезия на обществото,

или поради зависимости на партиите, които го издигат. Всички опити да се оправдае близката родствена връзка на Васил Терзиев с репресивните служби на ДС и издигането му за кандидат на представящите се за автентична десница противоречи на всички принципи и идеи, които до този момент бяха декларирани от тези партии. Като демократи приемаме, че децата не трябва носят вина за действията на своите родители и близки. Чух, че Терзиев не оправдава действията на БКП и репресивните служби, но питам с основание защо той мълча през всичките 34 години на относителна демокрация в България, а едва сега, когато се кандидатира за кмет на столицата прави тези декларации. Как днес да приемем думите му за искрени. Демократите не трябва да забравяме, че непосредствено след 9 септември 1944 г. само за няколко месеца бяха избити, със съд или без съд и присъда около 30 000 сънародници. Да, децата не са виновни за деянията на родителите и близките си, но те носят моралната отговорност за унищожените българи и съдбите им. Ако това момче Васил не може да разбере и не се срамува от действията на своя род, то поне тези, които го издигнаха трябва да се засрамят, а не неистово да защитават своето протеже, с милиционерски маниери.. Това момче до голяма степен е забогатяло в резултат на ограбването от ДС на българския народ. Но нека да помним - кои след промените станаха новите капиталисти, след като заграбиха средствата от труда на няколко поколения българи. Терзиев е част от този процес и ням как да му повярвам.

Призовавам ПП и ДБ да оттеглят кандидатурата на милионера В. Терзиев, да го посъветват в името на демокрацията и просперитета на България и на столицата ни, да се откаже от ненужния му пост. Да отиде в църквата и да се помоли,

да поиска прошка и извинение

от стотици хилядите страдалци и техните наследници, станали жертви на БКП и ДС. Господ гледа отгоре и ще съди всеки според делата му. Знам че говоря като идеалист и всичко това няма да се случи, че няма да бъда чут от бездушните партийни ръководства, купени с парите на Терзиев.

За това последният ми вик е към съвестта на честните софиянци – не правете компромис, не предавайте демокрацията и свободата. Не ги заменяйте с гузната съвест и мръсните дела на ДС. Гласувайте за тези кандидати, които са отстоявали истината и проевропейска кауза на България.

В тези критични времена този избор е определящ за поколенията напред и за Отечеството ни! Демокрацията и Свободата бяха скъпи за предците ни, скъпи са за нас, и за тези които идват след нас! 

Ваш Жеко Стоянов