В нея депутати предлагат септември да бъде обявен за "месец на македонските американци"

В Камарата на представителите на американския парламент е внесена резолюция за обявяване на септември 2022 г. за "месец на наследството на македонските американци", съобщава "Дневник".

Тя е внесена от демократа Брендан Бойл и спонсорирана от още няколко души (демократи и републиканци, вкл. известната в България Клаудия Тени, свързвана с фалшива новина за санкции и истинска - за остър призив към България).

В нейна подкрепа се е обявила от македонска страна Обединена македонска диаспора (ОМД), група, която настоява и за признаването на македонско малцинство в България и за регистрирането на ОМО "Илинден".

Не е случаен и изборът на месеца, който съвпада с националния празник на Северна Македония, която отбелязва независимостта си от Югославия на 8 септември - деня на референдума, на който през 1991 г. 96.4% от населението казва "да".
Отвъд признаването на "Месец на македонското американско наследство" се иска изпращане на благопожелания за македонците по света за празника им за независимост, оценка на жизненоважната роля в "икономиката, културата и идентичността на САЩ" на македонците и отправяне на призив към "народа на Съединените щати" да отбелязва празника "с подходящи програми и дейности".

Македонска патриотична организация (МПО), в която са потомци на българи от Северна Македония, емигрирали в САЩ, е започнала петиция срещу внесената в американския сенат резолюция под номер 741. Защото е повече от очевидно, че тази инициатива, която стъпва на измислени факти и неверни твърдения, ще изостри противопоставянето в спора между България и РС Македония за общата история, който отчасти спъва началото на преговорите с ЕС и който София настоява, че не е за идентичност, но в който Скопие вижда такъв аспект.


В петицията, събрала вече 250 подписа, МПО говори за "фалшификации и манипулации", с които целта е да се използва конгреса като "инструмент за пренаписване на историята", лансирайки измислени твърдение, че „македонската идентичност и език съществуват от преди 1944 г.", както и се оспорват неопровержими доказателства, за бягството на "десетки хиляди македонци в Америка" след 1880 г., при все, че по това време "македонец може да е етнически българин, турчин, грък, албанец или влах", като най-много са били българите.

Нещо повече, според текст в резолюцията има „доказателства“, че най-ранното македонско присъствие на континенталните Съединени щати пристига във или около 1492 г.", което няма нищо общо с историческата истина. Твърди се още, че общността на хора от македонски произход наброява половин милион души. А след дълъг списък с имена на хора, които имали „македонски“ корени, се заключава, че "техния невероятен принос и наследство на македонските американци, които са помогнали да се изгради по-добра американска нация".

Изтъкват се също така неверни факти като създаването на известното ястие "Синсинати чили" (дело на "македонците" Том и Джон Кираджиеви). За двамата има и сведения (неспоменати в резолюцията), че са българи. Същата дискусия води Скопие за Стоян Христов, роден през 1898 г. на територията на днешна Гърция, а станал журналист и политик в САЩ.

В резолюцията се говори още за "приноса на хора от македонски произход в науката, правото, хуманитарната дейност и спорта в Съединените щати", без обаче да се посочва за кои години става дума.