На 15 май преди 68 години в Пазарджишкия затвор издъхва един от най-достойните родолюбци, министър в няколко кабинета – банкерът Атанас Буров.

Едва ли изтънченият по дух финансист някога е допускал, че в последните мигове от живота си ще вижда само четирите стени на килията си и че никога няма да намери отговор на въпроса: „Каква е вината ми?”, след като свободата, достойнството и демокрацията си били смисълът на живота му.

Всъщност и до днес историята мълчи как точно е издъхнал банкерът и каква е истинската причина за смъртта му. Но за никого няма съмнение, че реално става дума за убийство и то на човек на преклонна възраст – 79 години. Отговорността за тази невинна смърт носят управляващата тогава с терор БКП, но и нейната наследница БСП, която така и не намери време да се извини за престъпленията на предците си. Най-парадоксалното е, че днес точно наследниците на БКП, превърнали се в олигарси и свръх богати бизнесмени, обичат най-много да се кичат с името на Буров, да го дават за пример в банковото дело, да цитират мислите му и да се награждават в негова памет.

Буров завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия — минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други. Като патриот са включва в Балканската война.

Политическите си възгледи свързва с Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител. През 1911-1912 година е подпредседател на Народното събрание, а през 1913 година е министър на търговията, промишлеността и труда. През 1919-1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.

След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и наред с Андрей Ляпчев оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев , образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След преврата на комунистите Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд - присъда, отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. През 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, а през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик.

Затворът в Пазарджик е последният му дом, а след това години наред името му е забранено за произнасяне.

Днес Буров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица, а в градинката пред Народния театър в София е поставен негов паметник, но това не може да бъде реваншът на справедливостта.