Беларус и Полша носят споделена отговорност за сериозните нарушения на човешките права, които съпътстват кризата по общата им граница. Доклад с такова заключение публикува "Хюман Райтс Уоч", предава БНР. В доклада се споменава потвърдената информация за поне 13 починали на границата между двете страни. Истинският брой на смъртните случаи, за съжаление, вероятно е много по-висок.

"Освен починалите, има и десетки изчезнали, с които не можем да кажем какво е случило и за съжаление, можем да предположим, че се е случило най-лошото", каза пред БНР Мачей Манделт, активист на "Група Граница" - колектив от полски правозащитници, осигуряващ хуманитарна подкрепа на опитващите да преминат разделителната линия между Беларус и Полша. 

Кризата там не започва с организираните опити за преминавания на големи групи, за които полските власти алармираха този месец, нито с извънредното положение, което същите наложиха в част от пограничните райони през септември. Посредством Беларус като междинна точка през годината десетки хиляди имигранти от Близкия изток са влезли в Европейския съюз чрез нелегално преминаване на границите с Литва и Полша. През август от полска страна започва насилствено отблъскване на вече влезли в страната имигранти обратно през границата. 

Каква е ситуацията в момента? Карол Вилчински е също активист, който работи на границата от юли насам.

"Преди две седмици беларуските войници събираха хората на по-големи групи, които изпращаха към границата. Това престана и сега отново се правят опити за преминаване на малки групи. Има много такива. По наши изчисления от беларуска страна в момента има около 2500-3000 души. Те продължават да изпращат хора през границата и всеки ден ние се срещаме с такива групи". 

Групите включват семейства с малки деца, които спят в студа. Някои от тях са преминавали десетки пъти в Полша, за да бъдат открити и върнати обратно в Беларус. На поне временно намиращите се в Полша активистите се опитват да помогнат да оцелеят. "Група Граница" осигурява хуманитарна, медицинска и правна помощ на имигрантите, които открива в полските гори. Дейностите не включват приютяване или превозване на нелегално преминалите, както и влизания в зоната на извънредно положение, където полските власти забраниха достъпа на журналисти и хуманитарни организации. 

"Условията са много лоши. Температурите падат всеки ден, гората е дива и опасна, те нямат храна и прясна вода. Някои от тях са насилствено връщани от полски войници обратно в Беларус по 20 пъти. Това е пинг-понг с хора, защото има случаи при които в Беларус някои от тези хора са измъчвани, други съобщават как войници стрелят в земята до тях, за да ги накарат да тръгнат обратно към Полша. Някои от тези хора се намират в тези гори от месец насам".

В групите от имигранти, както гласи клишето, има всякакви хора. Карол е срещал всякакви:

"Още през юли срещнах момичета йезиди от Ирак. Там те са от дискриминирано етническо малцинство, а в собствените си семейства са принуждавани на насилствени бракове. Имаше много такива момичета, понякога в групи, понякога със семействата си, някои вече бяха майки с деца. Такива хора са похарчили всичките си средства, за да стигнат до тук. Срещнах семейство от Йемен - доктор, жена му и трите им деца. Бяха похарчили всичките си пари, вече няколко пъти бяха върнати насилствено от Полша в Беларус, а в единия от случаите от другата страна са били принудени да пресекат границата през реката. Беларуските войници казали на бащата, че ще убият семейството му, ако не скочат в реката. Когато ги срещнах ме умоляваха да им помогна да не се връщат в Беларус. Вече предпочитаха дори да се върнат в Йемен".  

Тук ще припомним, че в Йемен се води гражданска война. Карол допълни, че не знае какво се е случило с доктора и семейството му, но се надява да са достигнали желаната дестинация - при повечето от имигрантите това е Германия. 

Издевателствата от страна на Беларус са причината "Група Граница" да подготвя жалба до международния наказателен съд в Хага срещу властите в Минск. Съгласно общата европейска позиция, никой сега не преговаря с режимът на Александър Лукашенко, ако изключим два разговора с германския канцлер Ангела Меркел. В тази ситуация различни анализатори изтъкват, че за бежанците трябва да се очаква подкрепа от надправителствени хуманитарни организации. Но успяват ли те да помогнат?

"В Полша на терен действа върховният комисариат на ООН за бежанците. Международната организация по миграцията работи в Беларус от две седмици и успя да предложи на хората безопасно връщане в страните им. Тези дейности обаче са минимална подкрепа предвид сериозността на ситуацията. Смятам, че ООН, Международната организация за миграция и Европейската комисия трябва да са по-настоятелни в опитите си да помогнат. Водещо трябва да е трудното положение на тези хора, вместо това всички са съсредоточени в сигурността на границата. Хуманитарната криза не е във фокуса им, което за мен е основният проблем", казва Мачей Мандел.

Тук стигаме и до ролята на управляващите във Варшава консерватори. Посредством тази бежанска криза, те буквално брандираха властта си, включително чрез хаштаг в социалните мрежи - "Ние Защитаваме Европа". Премиерът Матеуш Моравиецки тази седмица продължи дипломатическият си демараж в Париж и Берлин, събирайки заявки за солидарност в борбата на правителството му с агресора Беларус. 

През 2015 година "Право и справедливост" дойде на власт насред голяма миграционна криза. Незначителен брой от милионите имигранти, които тогава влязоха в Европейския съюз, се озоваха в Полша, но лидерът на сега управляващата партия Ярослав Качински събираше подкрепа с изказвания, че предполагаемите идващи носят паразити. 6 години по-късно негови министри показват по държавната телевизия клипове със зоофилия от 70-те години, предполагаемо открити на телефоните на заловени имигранти. Пандемията, споровете с Брюксел и вътрешнополитическите интриги тази година разклатиха властта на "Право и справедливост". Прибягнаха ли в тази ситуация Качински и компания към вече изпробваното събиране под знамената на "борбата с нашествениците"? 

"Беше публикувано интересно проучване - че 60 процента от поляците подкрепят плановете за строеж на стена по границата с Беларус. За съжаление, тази тактика работи. Те вече са печелили избори, използвайки мигрантите и бежанците като политическо оръжие, всявайки страх. В момента имаме Covid ситуацията, проблеми в икономиката, инфлация - те използват кризата по границата, за да прикрият тези ситуации", казва Манделт. 

Според Вилчински това е "като подарък от небето за тях". 

"Те управляват в малцинство от август насам. Използваха антиимиграционния наратив, за да мобилизират собствения си електорат, който вече ги изоставяше. Сега могат да са спокойни, че скоро няма да има предсрочни избори, включително заради наложеното извънредно положение при Кужница. Според полската конституция, няма как да има каквито и да е избори до 6 месеца след извънредно положение. Към момента то ще продължи до ноември". 

Според "Група Граница" от лятото насам през Беларус са преминали около 20 000 имигранти от Близкия изток. Предполага се, че около 10 000 са достигнали Германия - стократно по-малко от приетите при миграционната вълна през 2015. В годините след това самата Полша се превърна в страна, приела много имигранти от страни извън Европейския съюз. Там живеят над 2 милиона чужденци, повечето от тях са от Украйна и Беларус. Тези имигранти не се възприемат като заплаха, а предимно като евтина работна ръка. Такава са и милионите полски имигранти в Обединеното кралство - страна извън Европейския съюз.