Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни, Прошка, Сирници, Сирни поклади. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, която е 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. 

В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

В българската народна традиция празникът обозначава

границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа

Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." Задължителният отговор е: "Господ да прощава, простен да си!", или "Простено да ти е и от Господа, и от мене!"

В християнския смисъл, да простиш,

е да повярваш в прошката от кръста на Голгота,

да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.

На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.