РСЕ: Зове ли Путин за велика Сърбия?

Анализ на РСЕ

Дори след няколко десетилетия не е забравена тезата, че колективният Запад уж е бил „несправедлив към сърбите“.

Сега тя беше повдигната от руския президент Владимир Путин в навечерието на предсрочните парламентарни избори в Сърбия и общите избори в Босна и Херцеговина.

По време на форум в Москва той заяви, че Западът е „разделил сръбския народ на няколко части и сърбите са се оказали в различни държавни образувания“.

Кърт Басенер от международния Съвет за политика на демократизацията коментира, че Путин създава основа за „поправянето“ на тази „несправедливост“.

„Той открито подкрепя концепцията за „сръбския свят“, която не само представлява опит за ребрандиране на идеята за „Велика Сърбия“, но и, според мен съвсем умишлено, отразява концепцията за „руския свят“, посочи Басенер.

Той определя оценките на Путин като същия тип антиисторически ревизионизъм, с който руският президент оправдава своята „специална военна операция“, тоест руската инвазия в Украйна.

Именно проруският политик Александър Вулин въведе термина „сръбски свят“ в политическия речник. Коалиционният партньор на доскорошния сръбски президент Александър Вучич през последните години застъпваше тезата, че Вучич трябва да създаде „сръбски свят“.

Тази идея предполага сърбите да имат право да бъдат политически единен народ, който взема общи решения по ключови национални въпроси.

Вулин, който е включен в санкционния списък на САЩ, е заявявал и че Вучич е президент на всички сърби. След критики от региона Вучич се разграничи, като посочи, че политиката за „сръбски свят“ не е негова политика.

В регион, който все още носи тежестта от кървавия разпад на бивша Югославия, говоренето за „сръбски свят“ се възприема като опит за възраждане на идеята за „Велика Сърбия“ от 90-те години.

Професорът по история във Философския факултет в Загреб Хрвое Класич заяви, че мечтите за „Велика Сърбия“ отдавна са се провалили.

„Те не бяха осъществими дори когато Сърбия разполагаше с оръжията, тоест с Югославската народна армия, и с финансови ресурси. Сега това може да служи единствено за местна употреба пред онази част от електората, която така и не успява да излезе от миналото“, посочи той.

Как сръбският народ е бил „разделен“

Говорейки за „несправедливостта“ към сърбите, Путин първо спомена Дейтънското споразумение, с което през 1995 г. беше сложен край на войната в Босна и Херцеговина и беше уредено функционирането на държавата.

След това той добави, че „сърбите са се превърнали в разделен народ в Европа, при това разделен насилствено“.

Историкът Хрвое Класич обаче уточни, че сърбите винаги са живели и в други държави.

По думите му те са живели в Османската империя, след това в Австро-Унгария, а по-късно в различни републики в рамките на Югославия.

„Не се е случила някаква несправедливост, при която сърбите изведнъж да са се оказали в капан на чужда територия“, заяви той.

Класич обяснява, че сърбите от Бания и Лика в Хърватия, както и от Баня Лука в Босна и Херцеговина, са живели по-дълго под властта на други столици, отколкото под тази на Белград.

„Те са разпръснати в продължение на няколко минали века, а не заради разпадането на Югославия“, посочи той.

Сдържаността на Александър Вучич

По време на форума на клуб „Валдай“ Путин посочи още, че досегашното сръбско ръководство начело с Александър Вучич е водило сдържана политика и е демонстрирало желание за сътрудничество с Русия.

Той изрази и надежда Вучич в бъдеще да стане министър-председател, докато доскорошният президент на Сърбия е изправен пред най-сериозното предизвикателство през 14-годишното си управление.

„Студентите побеждават“ наскоро обяви позицията си за санкциите срещу Русия, като посочи, че Сърбия „ще запази принципната си позиция да не въвежда ограничителни мерки срещу Русия“.

Вучич подаде оставка като президент на Сърбия на 27 септември, за да участва в кампанията за предсрочните парламентарни избори на 25 октомври.

Именно Путин беше последният чуждестранен държавен глава, с когото Вучич разговаря преди оставката си.

Освен за газовото споразумение, по силата на което няколко дни по-късно руските доставки за Сърбия бяха удължени с още три месеца, двамата са обсъдили двустранното сътрудничество и войната в Украйна.

Какво означава обвиняването на Запада

И Путин, и Вучич изразяват надежда външната политика на Сърбия да остане балансирана и след изборите на 25 октомври, особено по отношение на връзките между Белград и Москва.

Макар да е кандидат за членство в Европейския съюз, Сърбия не се е присъединила към санкциите на Брюксел срещу Русия.

Москва, от своя страна, разполага с влияние чрез зависимостта на Сърбия от руския газ, като договореностите за доставките се удължават за кратки периоди, а не дългосрочно, както преди.

Люлзим Пеци, директор на неправителствения Институт за изследване и развитие на политиките в Прищина, определя изявленията на Путин за „разделението“ на сръбския народ като „подпалване на огън“ на Балканите в интерес на Москва.

„Това е много добра музика за ушите на националистите и на онези, които работят срещу западния ред, тоест срещу интеграцията в ЕС и НАТО“, обясни той.

За историка Хрвое Класич посланията на Путин относно причините за предполагаемото разделение на сръбския народ са насочени единствено към конфронтация със Запада.

„Коментара на Путин възприемам изключително като пореден негов опит да представи Запада пред руския електорат, а в този случай вероятно и пред избирателите на Александър Вучич, като плашило, фактор на нестабилност и някакъв вековен враг“, заяви той.

Класич смята още, че думите на Путин са предназначени за вътрешнополитическа употреба.

„Изглежда, че при всичко, което казва в този случай, Путин във втората стъпка мисли за Русия, а не за Сърбия, още по-малко за Република Сръбска“, добави той.

Официален Белград не се е отказал от отношенията си с Русия въпреки многобройните предупреждения от Брюксел и Вашингтон.

Сърбия продължава да разчита на подкрепата на Москва в международни организации по редица въпроси, сред които непризнаването на Косово като независима държава. | БГНЕС

---