На 23 октомври през далечната 1893 г. в Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни основатели са Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр. Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев.
ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя.
В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес бързо се разраства, което налага промяна на нейния устав и програма. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
15 години по-късно, през 1919, Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
Фактор
ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя.
В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес бързо се разраства, което налага промяна на нейния устав и програма. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
15 години по-късно, през 1919, Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.