13 Януари, 2026

Преди 1344 години Шестият Вселенски събор обявява съществуването на държавата България

Преди 1344 години Шестият Вселенски събор обявява съществуването на държавата България

снимката е илюстративна

На 12 ноември 680 година (според някои изследователи датата е 7 ноември) е свикан Шестия Вселенски събор на християнската църква, на който е огласено за първи път за една нова държава – България.

Съборът се провежда в столицата на Византия - Константинопол, под егидата на Константинополския патриарх Георгий, римския папа Агатон и император Константин IV Погонат (668-685). На него е трябвало да бъде осъдена монофизитската ерес. В събора участват 170 отци, спорещи по теологически въпроси и той трае повече от година.

Речта, която касае първото споменаване на новата държава, възникнала в европейските владения на Византия, е произнесена на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор от 9 август 681 година от презвитер Константин от гр. Апамея (Сирия): „Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия… Дойдох при нашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане (в църквата) мир…“.

Към 680 г. кан Аспарух вече е основал Дунавска България и заплашва северните граници на империята. По време на самия събор императорът тръгва на поход, за да ликвидира тази опасност, но противникът се оказва по-силен от очакваното и военните действия при Онгъла не носят успех на ромеите. Междувременно Съборът в столицата продължава. Неочакваното отпътуване на Константин Погонат преди края на похода – първо към Месемврия, после и към Константинопол - разколебава войската му и тя започва да отстъпва. Аспаруховата конница излиза от укрепленията, за да преследва ромеите, част от които са унищожени, а други се спасяват с бягство. Император Константин IV е принуден да сключи мир – в края на юли или началото на август със задължението да плаща ежегоден данък.

По този повод византийският хронист Теофан коментира: „… този (т. е. императорът), който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, е срамно да бъде победен от този мръсен новопоявил се народ“.
Сподели:

Коментари (0)

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори