14 Януари, 2026

Преди 147 г. загиват още двама от апостолите на Априлското въстание

Преди 147 г. загиват още двама от апостолите на Априлското въстание

Родната къща на Панайот Волов. Снимка: Уикипедия

Заради предателство Панайот Волов и Георги Икономов се удавят в бурните води на Янтра

На днешната дата преди 147 години, отново заради предателство загиват още двама от апостолите на Априлското въстание – Панайот Волов и Георги Икономов. По ирония на съдбата революционерите не падат в битка с турците, а се удавят в буйните води на Янтра.

След разгрома на Априлското въстание Волов се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. Георги Икономов неофициално е поел ръководството на групата, оцелели революционери. Разделил я на няколко части и всяка поела пътя на спасението или гибелта. Преминали Балкана, отскубнали се от многобройните потери, Икономов, Панайот Волов и Стоян Ангелов съзрели турска стража недалеч от прочутия Беленски мост на уста Кольо Фичето. Опитали да я заобиколят, но били предадени от местни българи.

При престрелка с турците Волов е ранен. Прави опит да преплува река Янтра край град Бяла, Русенско, но се удавя. Тук смъртта си намира и Икономов. 

Близо до това място, край кръговото кръстовище до Беленския мост, сега е издигнат паметник на апостолите.
Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет