На 28 февруари през далечната 1872 година Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаят за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Фактор
Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаят за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Още от От редактора
16 години без Благой Топузлиев - анкомунистът в расо
Чуйте и един уникален аудио запис за отец Благой Топузлиев
Преди 58 години: Започва процесът срещу „Марксистко-ленинската БКП”, поискала свалянето на Живков
Комунистическият режим на Живков изправя пред съда ръководителите й Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, по обвинения, че са си поставили за цел "да продължат делото на Горуня за борбата срещу Тодор Живков"
Паметна дата: Страхът от св. Иван Рилски спрял турците, дошли да опожарят Рилския манастир
Светецът, закрилник на българите, е извършил много чудеса и именно заради това турците са го почитали като малък пророк