29 декември е особена дата в най-новата история на България. Последните дни на месеца са свързани с началото на т.нар. Възродителен процес, преименувал насилствено иманата на турци и мюсюлмани с български. През последните дни на декември 1984 година падат и първите жертви в Могиляне, Момчилград, Груево, Крумовград. Тогава са регистрирани и първите протести на жертвите срещу насилствената асимилация на БКП.

Само 5 години по-късно, на 29 декември 1989 асимилаторската политика на БКП и Тодор Живков претърпява пълен провал. Така нареченото реформаторско крило около Александър Лилов, обсебило БКП след свалянето на Живков, прокарва през Политбюро решение, с което майчините имена на турци и мюсюлмани се възстановяват. Така реално БКП се отказва от асимилаторската си политика и прави остър маньовър, за да замаже престъплението си.

В късни следобед на 29 декември на площада пред Народното събрание са се събрали няколко хиляди българомохамедани от  районите на Благоевград и Пазарджик, които настояват да им бъдат върнати майчините имена. Те скандират: "демокрация" и "името"! А организирането им до София е дело на Румен Воденичаров, представящ се за активист на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев, което по-късно узорпира. Единствено разпознаваемото и днес лице на протеста е д-р Константин Тренчев, тогава изгравящ лидер на "Подкрепа". За Меди Доганов или Ахмед Доган все още никой не е чувал, а ДС тепърва чертае планове за вклиняването му в демократичната общност и овладяване на настроенията на турското и мюсюлманско население у нас. 

Около 18 часа икономистът Иван Ангелов, свързан с елита на БКП, съобщава важната новина, че ПБ връща майчините им имена. Настъпва невиждана еуфория и радост, хората се прегръщат, плачат, скандират "честито", но тепърва жертвите на възродителните процеси предстои да изпитат редица унижения, включително и връщане на рождените си имена по съдебен път. 

Тези уникални мигове от преди 36 години са уловени от камерата на кинорежисьора Евгений Михайлов.