Преди 70 години на днешната дата комунистическият режим в България екзекутира Йосиф Тончев. Той е католически свещеник, осъден за противонародна дейност и шпионаж в полза на чужди държави. Осем месеца по-рано, на 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Обвинението срещу него е шпионаж, но присъдата му е най-суровата – смърт.

Тончев е част от големия червен лов на католически духовници. В паралелни процеси с неговия, тежки присъди по 10 и 20 г. затвор получават и Асен Чонков, капуцин Дамян Гюлов от Софийско – Пловдивска епархия, бивш редактор на в. “Истина”, както и софийският свещеник капуцин Роберт Прустов и неговият помощник-домакин Стефан Цоков.

Запазената до днес информация за мъченика Йосиф Тончев е оскъдна. Роден е в Хамбарлии. Постъпва и завършва семинарията за мирски свещеници в град Пловдив. На 20 декември 1913 г. е посветен в свещенически сан и веднага е изпратен като помощник – енорист в с. Калъчлии. Тук престоява до 1917 г., след което е назначен за домакин на свещеническия дом в град Пловдив. Служи в енория „Пресвето сърце Исусово”.

В годините на демокрация католическата църква обяви за блажени българските си духовници, убити заради вярата си и тачи най-ревностно имената им. А православната църква, контролирана и до днес от ДС, 29 години отказва да осъди комунизма и да признае за мъченици повече от 120 нейни свещеници, убити след 9-ти септември като врагове на комунизма.