На 24 април 1946 г. тленните останки на цар Борис III, положени в Рилския манастир, са осквернени и изнесени оттам по нарежане на комунистическите управници 

Цар Борис III Обединител не доживява с няколко месеца завладяването на България от "народната власт" – той умира след кратко боледуване на 28 август 1943 г.

В продължение на пет дена не спират върволиците от хора за поклонение пред тялото на своя цар, положено в катедралата „Св. Александър Невски“.

Следва шествие, което изпраща останките на царя до Рилския манастир, в чиято църква е погребан. 

На 24 април 1946 г., по нареждане на комунистическата власт, останките на царя са ексхумирани и осквернени. Тялото му е препогребано в параклис в парка на двореца „Врана“. 

Но с този акт отмъстителността на „народната власт“ за вменена вина на царя не стихва и през 1949 г. малкият параклис с неговото тяло във „Врана“ е взривен.

След демократичните промени от 10 ноември 1989 г. е назначена парламентарна комисия за издирване тленните останки на цар Борис III. Открито е единствено сърцето му, което по случайност не е унищожено и се намира в парка на двореца „Врана“. 

Така единствената материална следа от цар Борис III Обединител – неговото сърце, като символ на любовта му към България, е препогребано там където първоначално е било положено тялото -  във възстановения през 1993 г. гроб в Рилската обител.