Държавникът, чието сърце остана завинаги вярно на България
На 24 април 1946 г. тленните останки на цар Борис III, положени в Рилския манастир, са осквернени и изнесени оттам по нарежане на комунистическите управници
Цар Борис III Обединител не доживява с няколко месеца завладяването на България от "народната власт" – той умира след кратко боледуване на 28 август 1943 г.
В продължение на пет дена не спират върволиците от хора за поклонение пред тялото на своя цар, положено в катедралата „Св. Александър Невски“.
Следва шествие, което изпраща останките на царя до Рилския манастир, в чиято църква е погребан.
На 24 април 1946 г., по нареждане на комунистическата власт, останките на царя са ексхумирани и осквернени. Тялото му е препогребано в параклис в парка на двореца „Врана“.
Но с този акт отмъстителността на „народната власт“ за вменена вина на царя не стихва и през 1949 г. малкият параклис с неговото тяло във „Врана“ е взривен.
След демократичните промени от 10 ноември 1989 г. е назначена парламентарна комисия за издирване тленните останки на цар Борис III. Открито е единствено сърцето му, което по случайност не е унищожено и се намира в парка на двореца „Врана“.
Така единствената материална следа от цар Борис III Обединител – неговото сърце, като символ на любовта му към България, е препогребано там където първоначално е било положено тялото - във възстановения през 1993 г. гроб в Рилската обител.
Още от От редактора
141 години от Съединението - най-българският порив за независимост и свобода
Паметното събитие получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенският акт на Великите сили
Черен ден: Преди 82 години СССР обявява война на България, окупира страната с терор
Със силата на съветския щик се стига до преврата на 9 септември и съставяне на правителство на Отечествения фронт с доминираща роля на партизаните и комунистите
На този ден през 1698 г. руският цар Петър I наложил глоби на брадатите, за да внесе западната култура
Руският владетел управлява с твърда ръка, налагайки волята си, смазвайки всеки посмял да прояви неподчинение и изрази различно мнение. След т.н. „бунт на стрелците“, обесва или обезглавява публично в Москва 1200 души от полка на стрелците, като телата им са оставени на показ с месеци.