Държавникът, чието сърце остана завинаги вярно на България
На 24 април 1946 г. тленните останки на цар Борис III, положени в Рилския манастир, са осквернени и изнесени оттам по нарежане на комунистическите управници
Цар Борис III Обединител не доживява с няколко месеца завладяването на България от "народната власт" – той умира след кратко боледуване на 28 август 1943 г.
В продължение на пет дена не спират върволиците от хора за поклонение пред тялото на своя цар, положено в катедралата „Св. Александър Невски“.
Следва шествие, което изпраща останките на царя до Рилския манастир, в чиято църква е погребан.
На 24 април 1946 г., по нареждане на комунистическата власт, останките на царя са ексхумирани и осквернени. Тялото му е препогребано в параклис в парка на двореца „Врана“.
Но с този акт отмъстителността на „народната власт“ за вменена вина на царя не стихва и през 1949 г. малкият параклис с неговото тяло във „Врана“ е взривен.
След демократичните промени от 10 ноември 1989 г. е назначена парламентарна комисия за издирване тленните останки на цар Борис III. Открито е единствено сърцето му, което по случайност не е унищожено и се намира в парка на двореца „Врана“.
Така единствената материална следа от цар Борис III Обединител – неговото сърце, като символ на любовта му към България, е препогребано там където първоначално е било положено тялото - във възстановения през 1993 г. гроб в Рилската обител.
Още от От редактора
Преди 1040 години българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира