На 9 март 1230 г. българската войска, водена от цар Иван Асен II разбива армията на епирския владетел Теодор Комнин. Василевсът заедно с цялото му семейство са пленени. В историята тази дата се помни като битката при Клокотница, провежда се недалеч от река Клокотница и едноименното село, близо до Хасково.
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница — на 10 км. западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи, Иван Асен II заповядва пергаментът с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отличен военен подход, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари-наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският летописец Георги Акрополит.
В чест на голямата победа, Иван Асен II заповядва да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните ѝ е издълбан надпис, който гласи:
"В лето 6738 (1230), индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия (Тракия) и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите (латинците), но и те се покоряваха под ръката (скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си (съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
Фактор
В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница — на 10 км. западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи, Иван Асен II заповядва пергаментът с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отличен военен подход, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари-наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският летописец Георги Акрополит.
В чест на голямата победа, Иван Асен II заповядва да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните ѝ е издълбан надпис, който гласи:
"В лето 6738 (1230), индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия (Тракия) и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка (албанска) и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите (латинците), но и те се покоряваха под ръката (скиптъра) на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си (съществуваха), тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."
Още от От редактора
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира
Преди 151 години британски капитан за първи път преплува Ламанша
Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година
Памет за героите! На 11 август 1877 г. е решителната битка за Шипка
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души, турците минават към отбрана,