Легендарният тракийски войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание и автор на „Ясен месец“, си отива в забрава, но оставя след себе си песен, която се превръща в химн на Тракия и Странджа
На днешната дата през 1945 година в малкия Ивайловград издъхва забравен от държавата легендарният тракийски войвода Яни Попниколов Янев, известен като Яни Попов.
Той е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода на Илинденско-Преображенското въстание и автор на въстаническия марш „Ясен месец“, превърнал се след години в химн на тракийци, известен още като химн на Странджа планина.
Яни Попов е роден на 27 септември 1876 г. в лозенградското село Карахадър (днес в Турция) в бунтарско семейство. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Брат е на бъдещия войвода Димитър Попниколов. Дядо им Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.
Яни Попов се присъединява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на Керемидчиоглувата афера от 1900 година за кратко е четник при Лазар Маджаров, след което се установява в Бургас. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и “смъртни дружини”.
На конгреса на Петрова нива Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и Дико Джелебов ги отблъскват.
След потушаването на Иленденско-Преображенското въстание Яни Попов действа с четата си из Странджа до Младотурската революция. През 1904 г. войводата участва в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в Ортакьой, днешен Ивайловград. Участва в създаването и изграждането на Тракийската организация в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през 1928 г.
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново в 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.
Още от От редактора
110 години от рождението на героя, спасил София през 1943 година
Със саможертвата си в небето над село Долни Пасарел Списаревски спасява мирните жители на столицата. За своя подвиг посмъртно е произведен в чин „капитан“
Духът на Дякона страда за България...
Защо ме славите ден и нощ, защо се кълнете в името ми, а делото на живота ми е отдавна мъртво, пита Апостолът
189 години от рождението на Апостола и стратега на българската свобода
Той бе наречен „Демонът на империята“ - толкова се страхуваше турската власт от Левски, виждайки в него реална опасност да загуби българските територии. Подготвените от Левски 200 комитета бяха готови във всеки момент за бунт, които, въпреки преждевременното избухване на Априлското въстание, създадоха предпоставка за освобождаването ни.