България, Унгария и Словакия са естествени инфлексни точки за руското зловредно влияние върху НАТО и алиансът трябва да признае, че ситуацията в тези страни може да окаже влияние на работата му.

Това се посочва в доклад на влиятелната неправителствена организация GLOBSEC, базирана в Братислава, посветен на очакванията на източния фланг преди започващата среща на върха във Вашингтон. "Инфлексна" е точка, в която ходът на дадена крива започва да се променя, пише "Дневник".

Днес лидерите се събират, за да разговарят до края на седмицата в момент, когато НАТО се намира в най-сложната геополитическа ситуация от създаването си насетне.

"Никъде в НАТО очакванията за срещата не са високи колкото на източния ѝ фланг", се казва в доклада. Тъкмо там залозите Украйна да успее да изтласка Русия са най-високи, а "подкрепата на НАТО не е просто стратегическа, но и защитна опора срещу призрака на войната."


България и Словакия същевременно са посочени като пример, че ако някои страни на източния фланг илюстрират усещането, че НАТО е факторът за "разликата между войната и мира", то в други - тези две държави - има "отчаяна нужда от стратегическо оформяне на послания от името на НАТО". Дори доверието към алианса в посочените страни да расте, трябва да се направи повече за приближаване до средната стойност за източния фланг - около 80%.

В България според тези данни доверието е 59%; в Словакия - 62 на сто.

Очакванията

В краткия доклад на GLOBSEC са описани очакванията на източния фланг, свързани с:

- укрепване на противовъздушната обрана за защита на територия на алианса, ако стане необходимо;

- показване на нови, по-способни сили в във висока степен на готовност (за което се появиха съобщения в последните дни);

- по-здрава командна структура и то не само на изток;

- повишена устойчивост и на правителствата, и на населението в членките;

- САЩ да приемат концепцията за европейски стълб в НАТО;

- ясно послание как ще изглежда Моделът на силите с обновените планове за отбрана (обсъждани от 2022 г.);

- ясни знаци към Украйна (на които е посветени отделна част).

Не се говори за нагласи на конкретни държави като пример за това очакване. Не се споменават и конкретни примери от България, където президентът Румен Радев нарече българската позиция за Украйна преди срещата "неадекватна и безгръбначна" и отказа да отиде във Вашингтон, а партийни намеци, че алиансът можело да изпрати войски в Украйна принудиха служебния премиер Димитър Главчев да повтаря в парламента, че подобна стъпка изобщо не е на дневен ред.

Посочва се 2024 г. като 25-годишнина от влизането на Полша, Унгария и Чехия и 20-годишнина от голямата вълна на разширяване, превърнала и България в част от алианса, сам ставащ на 75 години. Трите годишнини оформят посланието, което отбранителният съюз ще изпрати от Вашингтон - че "все още не е отживелица, че не е в мозъчна смърт" (препратка към думите на френския президент Еманюел Макрон, който в края на десетилетието твърдеше тъкмо обратното).

Спешната необходимост от укрепване на способностите за възпиране и отбрана по протежение на източния фланг на НАТО - и отвъд него - е от първостепенно значение", се казва в доклада. "Тази област на фокус идва на фона на глобална нестабилност, засилена от неотдавнашните терористични действия в Близкия изток, които продължават да предизвикват кръвопролития и конфликти."

Европейците правят все повече за НАТО, но...

За САЩ, както даде да се разбере Вашингтон, разпределянето на тежестта в Алианса е необходимост не само за една администрация (намек за шумно изразяваното, често дори със заплахи, искане от времето на Доналд Тръмп, което обаче се повтаря и днес при Джо Байдън). Някои държави на източния фланг се оказаха пионери. Резултатите от европарламента насърчават това съвместното европейско усилие в сигурността и отбраната да продължи, продължава докладът.

Графика в него показва и как в хода на разширяването на изток - с изключение на периода между началото на финансовата криза и анексирането на Крим през 2014 г. - растат и разходите за отбрана в Европа и Канада. Ако в края на Студената война сумата пада до малко над 300 млрд. долара годишно, а преди влизането на Чехия, Полша и Унгария е по-близо до 250 млрд., то с присъединяването на Швеция надхвърля 450 млрд. долара.

Увеличаването на разходите за отбрана - засвидетелствано от последния доклад на НАТО тази година - обаче далеч не е достатъчно условие за успех.

Усилването на военното присъствие на източния фланг е в ход предвид осемте бойни групи в Естония, Латвия, Литва, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и България. Те се захранват с човешки ресурсии оборудване, за да "направят скока към ниво на бригада за възможно най-кратко време", се казва още в доклада. Същевременно, докато руската агресия срещу Украйна с дронове и насочвани ракети продължава, на източния фланг очакват конкретни резултати. "Ротационният модел за противовъздушна отбрана така, както бе приет във Вилнюс, остава силно послание само ако на разположение на Главнокомандващия обединените сили в Европа има достатъчно способности", за да може в реално време да се гарантира капацитет за регистриране на заплахи на съюзническа територия.

Друг описван проблем е демонстрираното в последните месеци все по-нарастващо руско желание да използва скрити операции, за да се повлияе на населението в държавите от алианса така, че да се усъмни в ползите от проточваща се поддръжка за Украйна "и потенциално да се възпрепятстват доставки на бойното поле в Украйна".

България, Унгария и Словакия

Тук се споменават и България, Унгария и Словакия като "естествени инфлексни точки за руското зловредно влияние върху алианса". НАТО, продължава GLOBSEC, трябва ясно да заяви, че вижда намеренията на Русия и иска да използва подход за укрепване на устойчивостта, който ангажира цялото общество, и това не се ограничава до защита на критична инфраструктура, включително подводни кабели и подобряване на киберотбраната в режим на сътрудничество.

НАТО "трябва да признае въздействието, което нередностите в тези страни може да окажат върху цялостното му представяне" и няма да стигне признаването на естеството и интензивността на заплахата. Нужен е ангажимент за противопоставяне на всички опити да се подрива единството но ключови въпроси за оценката на заплатите и колекстивната отбрана. Дори казването на нещо толкова очевидно е важно в клуб, изграден основно на политически ангажименти.

Дори да няма покана за Украйна...

Не е реалистично да се очаква покана за членство за Украйна, но са нужни решителни послания за бъдещо членство като минимум във Вашингтон. Приоритет трябва да е заличаване на разликата между обещано и предоставено, предвид предложението на досегашния генерален секретар Йенс Столтенберг да се предоставят по 40 млрд. долара годишно за Украйна в следващия период.

Други два свързани с този въпроса ще са във фокуса на вниманието:

- Дали НАТО е готова да обучава украински военни в Украйна. За целта алиансът трябва да покаже, че диалогът му с ЕС може да е плодотворен и ефективен след 20 месеца обучения на украинци от ЕС. НАТО също така трябва да се научи от опита на ЕС да предостави 1 млн. снаряда на Украйна, показал, че не е достатъчно да се осигурят парични средства.

- Доколко членките на НАТО ще са готови да премахнат ограниченията пред Украйна да използва дареното оборудване. Макар, правно погледнато, то вече да е собственост на Украйна и това да ѝ дава право, политическите съображения в парламентите на членките създават изкуствен проблем. На срещата във Вашингтон обаче държавите ще имат възможност ясно да заяват, че свалянето на ограниченията не е ескалация, а създава равнопоставеност в момент, когато Русия продължително е използвала получени отвън боеприпаси, дронове и обучители, за да нарушава суверенитета на Украйна.