Димитър Попов

Предизборния период завърши. Докато партиите в тази кампания просто пишеха манифести, без да казват на гражданите какво конкретно смятат да правят след изборите, българските финанси и цялата ни икономика вървят към драматичен срив.

От КНСБ преди дни напомниха, че потребителската кошница за последните три месеца е поскъпнала с 4 евро, и цитираха множество оплаквания на граждани, че 

цените сега застигат миналогодишните цени в лева

 Това вече се вижда и по хранителните стоки, и по редица услуги. Инфлацията също върви нагоре, а липсата на бюджет замрази всички доходи и вече се отразява на потреблението.

Настоящият служебен финансов министър пък откровено призна, че дефицитът в бюджета расте главоломно, че той не може да бъде овладян, и че без вдигане на данъците няма да се разминем. Абсолютно същото говореха от правителството на Желязков в края на миналата година, когато протестите срещу високите данъци ги свалиха от власт. 

Значи главният въпрос пред политическите партии в тази кампания трябваше да бъде само един – те смятат ли да вдигат данъците, както обективната ситуация изисква. С други думи как смятат да се грижат за нашите хладилници! Никой не им го зададе обаче този въпрос, а самите политици гузно мълчаха по тази тема. Те отлично разбират, че ако сега обещаят по високи данъци, ще останат с малко избиратели, защото днес 

модата я диктува не хладилникът, а телевизорът 

Изборите обаче наближиха, само след дни тези, които съставят правителство, ще трябва да вдигнат данъците и да вземат нови дългове. И тъй като това е много болна тема за тях и за олигархията, е много малко вероятно изобщо да има редовно правителство, така че въпросът очевидно ще бъде пак заметен под килима. Силно се опасявам, че поредното отлагане накрая ще ни доведе до икономически и финансов колапс.  

Партийните върхушки пет пари не дават за тази опасност. Те предпочитат да правят избори и да въртят все същата плоча по телевизиите – Да сменим олигархичния модел, Да изгоним олигарсите, Да променим статуквото! В същото време лидерите и партийните върхушки се топят в джакузита, карат Бентли и Мерцедес, и тайно обещават обществените поръчки само на своите спонсори - олигарсите. 

За съжаление народи, които не виждат измамата в такива ситуации, накрая получават това, което им се полага – бедност, социално неравенство, и още повече бедност. 

Дълбоко съм скептичен, че изборите тази година ще решат какъвто и да е проблем в държавата. Те са излишно похарчени държавни пари, чиято крайна цел е да пробутат на политическата сцена нов играч. Иначе казано – да осигурят на руския Румен Радев време и възможност да стане политик и партиен лидер! И за съжаление това мероприятие, замислено в Москва като опит за промяна на геополитическия курс на България, беше финансирано от българските данъкоплатци със 100 милиона. Точно толкова ни струват тези напълно безсмислени избори. 

И това не е всичко! Ако мероприятието 

„монтиране на Радев на власт“

 не завърши с редовно правителство, ще дадем още 100 милиона през есента, за да направи Москва и втори опит в тази посока. 

Глупостта ходи по хората, както се казва. Това ще ни се случва, докато в главите на избирателите най-накрая не узрее една съвсем елементарна мисъл – че хладилника все пак е по-важен от телевизора. Напоследък нещо позабравихме тази житейска мъдрост, а „пиянството на един народ“ винаги си има висока цена и тя се плаща след шоуто на изборите…