Румен Радев е поставен в центъра на анализите на западната преса за предстоящия вот в България, а част от чуждите медии вече го описват не просто като силен вътрешнополитически играч, а като потенциален дестабилизиращ фактор за Европейския съюз и НАТО.

Общият прочит е, че евроскептичните му и проруски позиции, съчетани с очакванията за силен изборен резултат, могат да пренаредят политическата сцена в София и да превърнат страната в нова точка на напрежение в европейския лагер.

„Политико“ нарежда Радев сред фигурите, които могат да наследят ролята на Виктор Орбан като основен дестабилизатор в ЕС. Изданието отбелязва, че след оттеглянето на Орбан вакуумът в съюза остава отворен и погледите се насочват към лидери, готови да оспорват общите решения на Брюксел, особено по темата Украйна. В този контекст Радев е представен като политик, чието евентуално идване на власт би било проблем за Киев и за европейските му съюзници.

„Политико“ припомня позициите му, че Украйна е „обречена“ във войната с Русия и че нарастването на военната помощ от ЕС не предлага изход, а задълбочава конфликта.

„Прокремълските симпатии на Радев му донесоха остър упрек от Зеленски по време на телевизионен сблъсък между двамата лидери през 2023 г. в президентството в София. „Ще кажете ли: „Путин, взимай български територии“, попита Зеленски. Видимо смутен, Радев се затрудни да отговори“, се казва в анализа.
Британският „Телеграф“ стига още по-далеч и пише, че победа на проруския Румен Радев би била благоприятна за Владимир Путин. В анализа си изданието го определя като евроскептик, който открито критикува европейската линия за въоръжаване на Украйна и осъжда дългосрочното споразумение за сигурност с Киев, подписано от предишното българско правителство. Според вестника Кремъл със сигурност би приел евентуален успех на Радев като добра новина, макар и без той автоматично да се превърне във фигура с тежестта на Орбан.

Ройтерс също поставя акцент върху Радев като ключова фигура в разбития български политически пейзаж. В прочита ѝ той е евроскептик с прокремълски позиции. Агенцията отбелязва и критиките срещу Радев заради спорни решения на назначаваните от него служебни кабинети. Сред тях е и газовата сделка от 2023 г. между турската държавна компания „Боташ“ и „Булгаргаз“. „Той ще трябва да изясни и позицията си за Украйна след поредица от изказвания през последните години, възприемани на Запад като близки до кремълските тези. Напрежението по темата пролича още през 2023 г., когато той влезе в остър сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски в София, след като заяви, че военната помощ за Киев само ще удължи конфликта“, написа агенцията след оттеглянето на Радев от президентския пост.

Подобна оценка прави и медията Balkan Insight, според която формацията „Прогресивна България“ на практика е политическият инструмент на Радев и събира около него бивши кадри на БСП, експерти от военните среди, фигури от служебните му кабинети след 2021 г., политически новаци и популярни спортни лица. Изданието отбелязва, че партията има потенциал да спечели голям брой избиратели от по-малки проруски формации. Наред с това Balkan Insight подчертава, че досега новият проект не е правил открито прокремълски изявления, въпреки дългогодишната връзка на Радев с традиционно проруски настроената БСП. Медията обаче припомня, че той неведнъж се е изразявал против военната помощ за Украйна, срещу санкциите срещу Русия, както и срещу разширяването на ЕС към Западните Балкани, а съвсем наскоро е разкритикувал и десетгодишното споразумение за сигурност между България и Украйна.

Западните медии виждат самите избори като нещо много повече от поредно партийно съревнование. Почти всички анализи изтъкват, че България отива на осми вот за по-малко от пет години, което според тях е знак за дълбока и трайна политическа нестабилност. Основният проблем, подчертават Ройтерс и Асошиейтед прес, е хроничната невъзможност да бъде излъчено устойчиво мнозинство, което превръща страната в пример за блокирана демокрация, а не просто за временно управление в криза.

Асошиейтед прес акцентира върху конкретна опасност за България: „Политическата несигурност, която измъчва членката на ЕС и НАТО през този период, подкопа общественото доверие в институциите, отвори пространство за популистки и националистически формации и улесни проникването на руско хибридно влияние.“

Именно тук чуждите медии виждат големия геополитически залог. За Вашингтон и водещите западни издания България не е периферна страна, а държава от ЕС и НАТО, чието вътрешнополитическо разклащане има пряко значение за единството на Запада. Затова и в публикациите често се подчертава сблъсъкът между проевропейската и пронатовската линия, от една страна, и по-скептичните, балансиращи или открито проруски позиции, от друга.

„Уолстрийт джърнъл“ също предупреждава, че предсрочните избори могат да променят геополитическите перспективи на България. Американското издание свързва политическата криза с протестите срещу корупцията, падането на проевропейското правителство и надигането на нова обществена енергия, особено сред младите. В този контекст Радев е описан като един от възможните основни бенефициенти от разпада на досегашното статукво. Вестникът припомня неговите критики към подкрепата на Запада за Украйна и заключава, че евентуалното му издигане може да промени посоката на страната.

Темата за корупцията и олигархичния модел остава в основата на почти всички западни оценки. Чуждите медии припомнят падането на последния редовен кабинет с масовите протести срещу корупцията и икономическата политика, а изборите са описани като вот срещу задкулисието и политическите елити. Така вотът се разглежда като референдум за модела на управление, а не партийно съревнование. Това обяснява и защо общественото разочарование е толкова голямо, че всяка нова антисистемна фигура бързо натрупва политически капитал.

Наред с това изпъква темата за дезинформацията и външната намеса. EUobserver пише, че рейтингът на Радев в TikTok е бил помпан чрез мащабна координирана дигитална манипулация, която напомня модела около Калин Джорджеску в Румъния. Изданието цитира доклад на Balkan Free Media Initiative и Sensika, според който бившият държавен глава е натрупал десетки милиони гледания чрез мрежи, чието поведение трудно може да се приеме за органично. В публикацията се подчертава, че българската информационна среда все повече се оформя от сили, които не се контролират и не се разследват, а държавата изостава в реакцията си. Така изборите в България вече се разглеждат и като част от по-широката информационна война в Европа.

В част от западните анализи страната ни вече е поставена и в списъка на рисковите случаи вътре в ЕС. „Гардиън“ говори за трайни опасения от отстъпление от демокрацията в части от Източна Европа, включително в България. Това допълва картината на държава, в която корупцията, институционалната слабост, геополитическите колебания и външното влияние се натрупват в обща криза на доверието.

Общият извод в чуждия печат е, че България не отива на нормални избори. Тя отново се оказва в тест дали може да излезе от цикъла на хронична нестабилност, корупция и външен натиск. В този сюжет Румен Радев стои в началото на всички въпроси. За едни той е възможен рестарт на системата, за други е новият проблем на Европа. Но почти всички западни издания са единодушни в едно: ако около него се консолидира новата власт, геополитическите последици няма да останат само вътрешен български въпрос. | БГНЕС