Проф. Тимъти Снайдър

1. Хората, които са външни за дадена ситуация, трябва да са наясно с информационния си дефицит. Американците са склонни да мислят, че знаем всичко. Това никога не е така и подобно убеждение е особено пагубно, когато сме външни наблюдатели на ужасяваща война. Както украинците, така и руснаците знаят неща, които ние не знаем или сме склонни да забравим. Руснаците ефективно се възползват от пропуските в знанията ни. Например, руснаците внушиха на американците да говорят за „четири области“, сякаш войната се води само в четири украински региона. Броят на регионите, които в момента са под окупация или заплаха, е седем. Основната военна цел на Русия е да унищожи украинския суверенитет като такъв. И разбира се, всички ангажименти, наложени на Русия, трябва да се отнасят за цяла Украйна и за цяла Русия. Когато украинците и европейците посочват подобни неща, е важно американците да слушат, а не да реагират с раздразнение. Ако позволим на информационния ни дефицит да се превърне в руско оръжие, ще бъдем едновременно несправедливи и неефективни като преговарящи.

2. Външните наблюдатели трябва да са наясно с емоционалния си дефицит. Фактът, че американците може да предпочитат войната да приключи, не означава, че осъзнават емоциите, които са направили войната възможна. От една страна, Владимир Путин води война по силата на своя избор. За него това е важно по определен начин. Той иска да бъде запомнен като велик лидер на империя, като Екатерина Велика, като някой, който е превзел земя за Русия. Като човек с изключителни възможности, без политически конкуренти. Тези посмъртни залози са всичко онова, което има значение за него. Войната е олигархична рожба, стремеж към лично безсмъртие. Той е привлякъл подкрепа от хората чрез пропаганда и плащания за войниците, но естествената подкрепа за войната е била малка.  
За да накарат Путин да преговаря, американците трябва да разберат откъде идва той и да създадат ситуация, в която да се тревожи, че ще бъде запомнен не като човека, който е разширил Русия, а като човека, предизвикал нейния разпад. Единственият начин да бъде доведен до това положение е да се прилагат политики, улесняващи победата на Украйна, като например налагане на санкции, вторични санкции, използване на конфискувани руски активи и оръжейни доставки за Украйна. 

От другата страна, от украинска страна, хората водят война по необходимост. Те воюват за живота си и за начина си на живот. Ние самите използваме подобна лексика толкова често, че я тривиализираме или я правим кинематографична, поради което може да не разпознаем реална екзистенциална ситуация, когато е пред очите ни. Тук не се разиграва олигархична прищявка, за разлика от Кремъл. За разлика от Путин, украинският президент Зеленски не води война по свой избор. Той беше избран на свободни избори и прави това, което народът му очаква от него. Тъй като украинците бяха атакувани от Русия, а след това руснаците ги подложиха на масови мъчения, убийства, отвличане на деца – те не могат просто да спрат да се бият понеже са помолени или им е казано да го направят. Всичко това е още по-вярно поради факта, че Русия е нарушавала всяко съответно споразумение, което някога е сключвала с Украйна. Запълването на емоционалния дефицит означава да разберем, че за украинците мирът трябва да включва нещо повече от голи уверения от страна на Москва, че Русия няма да ги атакува (такива уверения са давани много пъти и винаги са били нарушавани), нито пък голи уверения, че ще помогнем следващия път (дадохме такива уверения през 1994 г., когато Украйна се отказа от ядрените си оръжия – и те не означаваха нищо, когато дойде времето да помогнем). Украинците искат да се присъединят към НАТО, защото това е смислена гаранция за сигурност. Русия атакува държави, които не са членове на НАТО. Тя не атакува държави, които са членове на НАТО. 

3. Външните лица трябва да са наясно с езиковия си дефицит. Руснаците и украинците знаят английски, но американците (като цяло) не знаят руски или украински. Когато това се насложи върху информационния и емоционалния дефицит, може да се създаде ситуация, при която американците като външни лица повтарят лексиката, която им е била дадена – обикновено в полза на агресора, Русия. Страната, която се отбранява – Украйна, обикновено може само да обясни как стоят нещата. Ако американците се стремят към бързо решение, може да не чуем  какво казват украинците, защото фактите на терен изискват внимание и едва след това изработване на политика. Агресорът обикновено е обигран в злоупотребата с езика, защото самата агресия започва с лъжа: в този случай геноцидни лъжи, че Украйна всъщност не съществува, че всъщност няма култура или каквото и да било. Като агресор, Русия има дългогодишна практика в генерирането на формули на английски език с идеята те да бъдат повтаряни – или за да оправдае по някакъв начин незаконната си инвазия, или за да оправдае спечеленото чрез незаконната си инвазия.  
Понятието „размяна на територии“ е актуален пример. Руснаците са казали на американците да говорят за „размяна на територии“ и те го правят: не само американските преговарящи, но и американските журналисти. Но Русия не предлага да размени нито една от териториите си. Тя иска да запази земята, в която е нахлула незаконно, и да вземе още земя, която дори не е окупирала. Това не е „размяна“. Когато повтаряме тропите на пропагандата, затрудняваме разумното водене на преговори. 

Най-добрият начин да се преодолеят тези три дефицита е чрез посещения на висши държавни служители в Украйна. Трудно е да се преговаря за края на война без лични познания.  

4, 5, 6. При ефективните преговори отстъпки не се правят предварително, не се правят в замяна на нищо и не се правят от името на други хора без тяхното съгласие. Излагам тук тези три принципа едновременно, защото американците ги нарушават и трите едновременно, по важни въпроси – и по този начин правят продължаването на войната много по-вероятно. Американците предложиха отстъпката Украйна да не се присъединява към НАТО, предложиха и отстъпката (имплицитно, игнорирайки въпроса) руснаците да не бъдат съдени за военни престъпления, предложиха отстъпката (имплицитно, игнорирайки въпроса) Русия да не плаща военни репарации, предложиха отстъпката (имплицитно, игнорирайки въпроса) замразените руски активи да не се използват. Всичко това е направено предварително, нищо от това не донесе каквото и да било в замяна от страна на Русия (освен подигравки по адрес на Тръмп по руската телевизия и ескалация на атаките срещу цивилни) и всичко това въвлича други държави освен нас самите. Сега всичко това са предложения и като такива може и трябва да бъдат оттеглени. Като цяло е контрапродуктивно и несправедливо да се правят отстъпки предварително, да се правят отстъпки в замяна на нищо и те да се правят от името на други хора. 

7. При преговори за прекратяване на война е важно да сме наясно с традиционните способи за справяне с агресията и възпиране на по-нататъшни атаки. Не е задължително това да включва морална преценка; то е просто практическа политика. Традиционно страната, която незаконно нахлува в друга страна и извършва военни престъпления, носи правна и финансова отговорност за тези свои действия. Съдебните процеси срещу военнопрестъпници и изискването държавите агресори да плащат репарации са част от традиционния пакет от мерки, прилагани за прекратяване на войни. Очаква се страните да върнат въоръжените си сили в рамките на своите собствени граници. Би било напълно нормално (ако Украйна го желае) съюзниците на Украйна да разположат войски на украинска територия.  Подобни неща рутинно са се случвали в историята. Възможно е да си представим преговори за отказ от такива мерки в замяна на други неща. Но американците – и преговарящите, и пресата, не бива да забравят, че това са изцяло традиционни мерки, а не стряскащи иновации.

8. При преговори за прекратяване на война е важно да се има предвид, че войната е в ход. Това не е игра. Думите сами по себе си нямат голямо значение. Успешните преговори се опират на политика и институции и трябва да водят до структури за стимулиране и структури за прилагане, които имат пряко влияние върху сегашните и бъдещите действия. Това започва от познаването на бойното поле. Така например, Русия изисква Украйна да отстъпи територия, която Русия не контролира в Донецка област. Исторически погледнато, това е доста странно искане само по себе си, още повече, че Русия не предлага нищо в замяна. Основните познания за бойното поле би трябвало да включват  информацията, че Украйна е изградила ключови физически защитни съоръжения в Донецка област. Предоставянето на контрола над тази земя в ръцете на Русия значително улеснява агресора да продължи войната. Няма разумен прочит,  при който това да има друго значение (освен желанието на Русия да контролира украинските минерални ресурси в замяна на нищо).

9. При преговори за прекратяване на война е важно да се мисли за бъдещето. Съединените щати може да имат лостове да накарат Украйна да направи определени неща. Но ако това са просто неща, които ни се струват правилни в сегашния момент, поради езиковите, емоционалните и информационните ни дефицити, тогава няма изгледи реализирането им да доведе до нещо подобно на мир (да не говорим за награди за мир). За да постигнат успех, преговарящите ще трябва да мислят в аванс за бъдещата ситуация – (да речем) шест седмици, шест месеца, шест години след условния край на войната. Това означава структурни стимули за Русия да не атакува отново. Това означава да не се отменят съществуващите санкции и всъщност да се прилагат нови мерки толкова дълго, колкото е необходимо. Бързото „връщане към нормалното“ ще означава връщане към войната. Да се мисли за бъдещето означава за Украйна да има конкретна перспектива с масирана помощ за възстановяването ѝ, което впрочем е далеч по-голяма бизнес възможност от всичко, което Русия може да предложи. Украйна трябва да бъде подкрепена военно – и тук отново тези, които подкрепят Украйна, могат да се поучат от нейните изключителни постижения на бойното поле – нещо, което Русия не може и не би предложила. Но най-важното е, че Украйна се нуждае от дългосрочна помощ за своите неправителствени организации, за своите региони и за своето централно правителство, както и от членство в Европейския съюз.

10. При преговорите за прекратяване на война е важно да се има предвид фундаменталната разлика между де факто и де юре отстъпки, свързани с територия. Буди тревога това, че в нашия жаргон на „размени“ и „сделки“, нито американските политици, нито (като цяло) американските журналисти правят такова разграничение. Ако не го направят, това ще бъде катастрофално. Едно нещо е Украйна да приеме, че Русия де факто е окупирала незаконно нейна територия, и да се съгласи неофициално да не предприема определени стъпки, за да си я върне. Това далеч не е идеална ситуация, но има своите прецеденти и не разрушава целия международен правов ред. Съвсем друго нещо е да се изисква от Украйна да приеме, че Русия държи законно украинска територия – на основание, че е нахлула в нея. Това не е нещо, което украинците могат да приемат. Но най-важното е, че приемането на принципа чрез инвазии да се променят законно границите на държавите, поставя под заплаха международния ред, изграден след 1945 г. Разбира се, това е несъвършен ред, но е далеч по-добър от онова, което би се създало, ако руската агресия бъде легитимирана: свят, в който всички са срещу всички, в който войната между държавите се превръща в норма и държави по целия свят създават ядрени оръжия. Този ред не е абстракция. Макар че между държавите може да няма съгласие за това как да оценят или прекратят войната в Украйна, идеята, че държавните граници не трябва да се нарушават, се радва на много висока подкрепа (както показват гласуванията в ООН). Русия постави под въпрос този фундаментален принцип, като нахлу в Украйна. Ако Съединените щати безразсъдно легализират агресивната война на Русия, това ще доведе до световен хаос.

Тази война може да бъде прекратена

Съединените щати имат силата да помогнат, но тази сила трябва да бъде съзнателно насочена в полза на страната, която се отбранява, и в съответствие с това, което знаем за успешното водене на преговори. Ако просто се говори, особено ако се повтаря пропагандата на агресора, това няма да донесе мир.

Преговорите може да дадат резултат, когато се имат предвид основните принципи. Всички те изискват самосъзнание, внимание към характера на войната, познаване на разликата между агресия и самозащита и готовност да се прави политика.

Превод: Faktor.bg