24 Ноември, 2024

Премахването на американския „кулак“ и връщането на феодализма

Премахването на американския „кулак“ и връщането на феодализма

На 31 декември 2019 г. китайският клон на Световната здравна организация е уведомен за случаи на пневмония с неизвестна етиология, открити в град Ухан, в китайската провинция Хубей. На 21 януари вирусът достигна САЩ.

С напредването на събитията видяхме, че администрацията на Тръмп е толкова неефективна, колкото губернаторите и законодателите от Демократическата партия са психически неадекватни. Основните медии изобразяват този китайски вирус като апокалипсис с участието на зомбита, в който сигурна смърт очаква всеки, който се осмели да си покаже носа навън от вратата на къщата си. За да се разбере доколко нелепа и до каква степен преувеличена е тази заплаха, горещо препоръчвам да прочетете анализа на учения медик Брайън Джундеф, който доказва, че медийният сюжет за COVID-19 и свързаната с него политика имат толкова отношение към науката, колкото немощен и злобен човек към длъжността на президента на САЩ.

Как се случи така, че при смъртност от 0,00004 до 0,028% (при възрастното население, което доста лесно може да бъде защитено), когато почти 100% от случаите са свързани с хронични заболявания и когато има свръхчувствителни системи за тестове, вирусът предизвика икономическа катастрофа, сравнима със световна война? Защо властите, под предлог за спасяване на животи, затвориха цели сектори на икономиката, които смятат за несъществени? Защо властите всъщност по най-грубия начин унищожават живота на служителите в тези индустрии? Защо, когато ваксината вече се е появила, Джо Байдън казва, че най-мрачните дни в борбата срещу COVID-19 предстоят, а не са отминали? 
Наистина ли всичко е свързано с коронавируса, а не с някакво желание за унищожаване на процъфтяващите икономики и проспериращите общества?

Левицата е правила и прави всичко възможно, за да подкопае усилията за спасяване на икономиката и човешкия живот. Тук няма противоречия. Защо някой би искал да унищожи значителна част от световната икономика? Проблемът е, че глобалистичната версия на капитализма е достигнала естествените си граници, проява на което е така наречената рецесия на 11 септември, която се случи през 2001 г., и глобалната финансова криза от 2007-2009 г. След това и до 2019 г. спадът в производството се усеща в много развити страни. Пазарите бяха претоварени и беше необходима глобална криза, за да се рестартира системата. Икономическите ограничения, свързани с COVID-19, позволиха това да бъде направено. В крайна сметка, кой го е грижа защо фабриките и заводите не произвеждат продукти - заради бомбардировки или поради затварянето им? Населението губи своя капитал и спестявания поради безработица толкова бързо, колкото изгарят бомбардирани сгради. Но какво ще се случи след това?

Всяка система, достигайки границите на своето развитие, или преминава към следващото ниво, или деградира, връщайки се на предишното ниво. Тези нива са добре известни: феодализъм, капитализъм, социализъм / комунизъм. Няма съмнение, че политиките на Доналд Тръмп, които донесоха безпрецедентен просперитет, в резултат на което преди безработните получиха работа в условията на рекордно ниска безработица, станаха основа за прехода към по-справедливо и развито общество. Вероятно звучи налудничаво, но Доналд Тръмп може да се счита за истински революционер, макар и не толкова шумен и суетен като Бърни Сандърс и всички онези левичари около него. Начинът, по който това се разглежда от левицата (безплатно за всички), опустошава обществото и подходът на Тръмп има за цел да изгради съвсем конкретна основа на общественото благосъстояние. И до това благосъстояние се достига чрез продуктивен труд и протекционистична икономика, а не с подхвърляни от държавата късчета и отворени граници.

През изборна година противниците на Тръмп решиха, че общественото благосъстояние може да бъде пожертвано, за да си върнат властта. В резултат на това обществото беше изтласкано не напред, а назад, към неофеодализма. Според професор Джоди Дийн основните характеристики на неофеодалното общество включват фрагментиран суверенитет, нови благородници и селяни, поляризация между градовете и провинцията и теории на катастрофи. Всичко това виждаме в САЩ.

В политиката на феодалното общество властта се дава главно на две класи. Французите ги наричат първото съсловие (духовенство) и второто съсловие, състоящо се от благородници, които воюват. Всички останали, включително дори богати търговци, принадлежат към третото съсловие (обикновените хора). А повечето селяни разполагат само с жизнен минимум.

Както отбелязва видният теоретик на неофеодализма и консервативен географ Джоел Коткин, ние сме свидетели на възхода на две влиятелни класи. Едната от тях започва да доминира в областта на икономиката, а втората в областта на културата.

Новите управляващи, които включват „прогледнали” левичари-антирасисти и радикални феминистки, а също така и политически активни олигарси от сферата на информационните технологии – всички тези нови господари имат обща „прогресивна” програма, и те са заедно с Демократическата партия. Този олигархичен дрейф се формира през годините, когато капиталът преминава от традиционните добивни и производствени индустрии към софтуера, медиите, финансите и развлеченията. За разлика от енергийните компании, строителните фирми и фермерите, регулиращите норми не застрашават финансовия баланс на тези индустрии, освен ако те не започнат да разрушават виртуалните си монополи. По време на пандемията нетната им стойност нарасна.

Печели също новата класа на духовенството, която включва професиите на консултанти, адвокати, високопоставени държавни служители, медицински специалисти и медийни фигури, които тълкуват своите пророчества. Част от тази класа от „експерти“ формира „привилегирована прослойка“, която изхожда от предпоставката за собственото си „морално превъзходство“, което й дава правото да учи другите. Бъдете сигурни, тези хора не са пропуснали нито един хонорар от началото на пандемията. Както отбеляза Коткин, техният дял на пазара на труда е нараснал значително, докато делът на традиционната средна класа, която включва собственици на малък бизнес, работници от основните индустрии и строителството, е намалял. Силата и влиянието на днешното трето съсловие неумолимо отслабва. И тъй като икономиката на средната класа в голяма степен се оказа в локдаун, и при най-добрия случай ще има дълго и болезнено възстановяване, мащабите на обедняването са просто невероятни. В САЩ броят на бедните се очаква да нарасне с 50%, до ниво, което Америка не е познавала поне половин век. Премахването на американския „кулак“ като класа има две цели. Това е намаляване на републиканския електорат, както и третото съсловие като основа на капиталистическото общество. Забележително е, че тези тенденции не разстройват никой мислител отляво.

Има и друг важен показател за прехода от едно ниво на свобода към друго. 
Напредналият капитализъм, в който се появява богата и голяма средна класа, предоставя широки политически и икономически свободи. А неофеодализмът ги ограничава значително. Той носи със себе си чувство на несигурност и безпокойство, както и чувство за предстояща ужасна катастрофа. Както казва професор Дийн, небрежната и мистична неофеодална идеология, поради безкрайното си очакване на екологични и политически бедствия, засилва апокалиптичното чувство на несигурност у хората. Тази идеология лесно попада в неоокултизъм, технологично езичество и антимодернизъм. Страхът, генериран от тази идеология, остава основният инструмент за манипулиране на съзнанието на масите. И мнозина са готови да разменят свободата си за фалшиво чувство за сигурност.

Както каза Фьодор Достоевски във „Великия инквизитор”, „ти (Христос) искаш да отидеш в света ... с някакъв обет за свобода, който те в своята простота и вроденото си възмущение дори не могат да разберат от какво се боят и страхуват - защото никога нищо не е било по-непоносимо за човека и за човешкото общество от свободата."

Америка отдавна отрече това твърдение. Но резултатите от последните избори, както и събитията от 6 януари във Вашингтон, донесоха ново средновековие пред нашите врати.
……….
Вероника Кириленко, American Thinker/ БГНЕС

Сподели:

Проф. Румяна Дечева: Има секции с избирателна активност по-висока, отколкото във времената на режима преди 1989 г.

Имаме много повече въпроси за изборите от онова, което КС може да разглежда, заяви експертът по изборни въпроси

Кънчо Стойчев: Борисов е най-подготвен, но в политиката има една граница - трябва да станеш от масата

Голяма част от работещите са назначени в общините. Тези хора са платен електорат, заяви социологът

Деян Кюранов: След пазарлъците за председател на НС ще се видят истинските намерения за правителство

Искат ново президентско служебно правителство и така до амина, заяви Кюранов