24 Ноември, 2024

Изборът на Чехия - старият болен агент на Москва или надежда за промяна?

Изборът на Чехия - старият болен агент на Москва или надежда за промяна?

„Поправената“ версия на обявата, поръчана от „приятели на Милош Земан“

Ще се подхлъзне ли страната към авторитаризъм с избора на президент, койт оизцяло повтаря тезисите на кремълската пропаганда

На 12-13 януари 2018 година се проведе първият тур на изборите за президент на Чешката Република, който се избира за нов петгодишен мандат. Нито един от явилите се девет кандидати не получи абсолютно мнозинство от гласове, и на 26-27 януари ще се проведе балотаж. Най-много гласове на първия тур (почти 2 млн, или 38,6 %) получи действащият президент на страната Милош Земан (роден през 1944 г.). Негов опонент във втория тур ще бъде кандидат без политически опит – професорът по химия и бивш шеф на Академия на науките на ЧР Иржи Драгош (роден през 1949 г.), събрал 1,37 млн гласа (26,6 %). По данни на социологическите агенции, типичният избирател на Земан е човек по-възрастен от 60 години, с начално или средно образование, живеещ в населено място с до 5 хиляди жители. Драгош е подкрепян предимно от жителите на големите градове и от висшисти.

Президентът Земан е известен като един от най-проруски настроените президенти в Европа. Той изцяло повтаря тезисите на кремълската пропаганда. По отношение на Украйна последователно нарича водените в Източна Украйна военни действия „гражданска война“, и отхвърля каквато и да било връзка на Русия с конфликта, при това Земан не промени риториката си дори и след публикуването на многобройни доказателства за обратното. Особено впечатляващо беше изказването на Земан пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през октомври 2017 година, когато той квалифицира анексирането на Крим от Русия като „свършен факт“ и  предложи да бъде заплатена компенсация на Украйна.

С програми, близки до тази на Иржи Драгош, на първия тур на изборите се състезаваха и бившият дипломат и служител в администрацията на Вацлав Хавел Павел Фишер, получил 10,2 % от гласовете, музикалният продуцент, поет и композитор Михал Хорачек (9,2 %), лекарят – изследовател Марек Хилшер (8,8 %) и бившият премиер от Гражданската демократична партия Мирек Тополанек (4,3 %). Всички споменати кандидати изразяват несъгласието си с проруската и прокитайска политика на Земан, както и възмущението си от неговото демонстративно неуважение към демократичните ценности и пренебрегването на Конституцията. Всички те искат да бъде повишена политическата култура и да се промени към добро обществото, което на практика е разделено на два враждуващи лагера.

Всички тези опоненти на Земан, още преди изборите се обединиха в демократичен блок, и предварително обявиха подкрепата си за  този от тях, който достигне до втори тур заедно с действащия президент. След обявяването на резултатите от първия тур, те потвърдиха подкрепата си и призоваха своите избиратели във втория тур да гласуват за Драгош, а Хорачек и Хилшер дори проявиха желание да вземот активно участие в предизборната му кампания.

От математическа гледна точка победата на Драгош във втория тур е сигурна. Само че изборната математика е доста по-сложна. Както показват анкетите, далече не всички избирателите на некласиралите се за втори тур кандидати са готови да се отзоват на призива им. Според проучванията около 1/5 от избирателите на Тополанек, 11-13 % на Хилшер, 7-9 % на Фишер и Хорачек на втория тур имат намерение да гласуват за Земан. Към такова решение са склонни още от 3 до 5 % от избирателите.

Според мнението на социолозите, във втория тур Драгош гарантирано ще получи 900 хиляди гласа от другите кандидати, а Земан — 180 хиляди. В такъв случай общия сбор ще се окаже по-скоро в полза на Драгош, но с незначителна преднина, от порядъка на 1-2 % (или 60-100 хиляди гласа). Това означава, че решаващи ще бъдат гласовете на избирателите, които още не са решили, както и на тези, които не са гласували на първия тур.

Тези избори се възприемат в Чехия като най-важните за последните 25 години. На общественото мнение значително повлияха резултатите от парламентарните избори през октомври 2017 година, когато за първи път след „кадифената революция“ през 1989-та година болшинство получиха несистемни и недемократични партии.

30% от гласовете получи «Движение ANO» (абревиатурата на ANO е Akce nespokojených občanů, тоест Действия на недоволните граждани. – заб. ред.). На практика това е частна партия на милиардера Андрей Бабиш, словак по произход, купил не само ред промишлени предприятия, но и водещи медии – и това му позволява чувствително да влияе върху формирането на общественото мнение. Бабиш построи избирателната си кампания върху лозунги за борба с корупцията и разграбването на държавното имущество, в което той обвинява традиционните партии от „старата система“

Почти 11 % от гласовете получи наскоро създаденото прокремълско движение «Свобода и пряка демокрация» (СПД) на Томио Окамура, който привлече избирателите с популистска антимигрантска и антиислямска риторика, както и с обещанието да прави референдуми по всички въпроси, и в частност за излизането от ЕС и НАТО.

7,7 % получиха комунистите (макар това да е най-ниският резултат на чешката компартия за цялото време на нейното съществуване).

В резултат шестте демократични партии в настоящия парламент се оказаха малцинство (85 депутати от 200).

Против главата (ако сме точни – директора) на партията-фирма ANO през миналата година беше образувано наказателно дело по обвинение за разхищаване на европейски дотации в размер на 50 млн чешки крони (около 2,5 млн долара). Дотацията е била предназначена за малки и средни предприятия, и по данни на следствието, за да бъде получената от принадлежащата на Бабиш фирма Agrofert изкуствено е отделено малкото предприятие Čapí hnízdo («Щъркелово гнездо»), което няколко години по-късно е върнато отново във фирмата. Предишният чешки парламент лиши Бабиш от имунитет, но той си го върна след новото си изберане за депутат през октомври 2017.

Независимо че Бабиш е обвиняем по наказателно дело, президентът Земан не само му връчи мандат за съставяне на правителство (дори без гаранции, че ще получи подкрепа от другите парламентарни партии и ще осигури мнозинство), но и предварително анонсира картбланш за Бабиш да направи втори опит за сформира правителство в случай, че първият път не получи доверие. Формално Конституцията не забранява подобно действие, но това противоречи на дългогодишната конституционна традиция. (Според чешката Конституция, първите два опита за съставяне на правителство са с даден мандат от президента, а третият – от председателя на парламента. Впрочем, този пост също заема представителят  на Движението ANO Радек Вондрачек.).

В тази ситуация прогресивната чешка общественост смята настоящата кандидатпрезидентска кампания за много важна, и разглежда избора на демократичен и проевропейски президент като последен шанс да се предотврати подхлъзването на страната към авторитаризъм, или най-малкото този процес да се затрудни и да се попречи на формирането на олигархично-червено-кафява коалиция.

Отбелязваме, че чешката специална служба BIS през последните две години алармира за опасна концентрация на руска резидентура в страната (президентът Земан  отхвърли тези изводи като неоснователни). А кандидатът за президент Иржи Драгош през ноември 2017 година се обърна към премиера Богуслав Соботка (чийто мандат изтече) с искане да се предприемат мерки протев намесата на Кремъл в чешките президентски избори.

Избирателната «некампания» на Земан

Действащият президент на Чехия Милош Земан много преди изборите заявяваше, че няма да води предизборна кампания, – избирателите му щели да го оценят по петгодишната му работа. Земан дълго отказваше дори да посещава предизборните дебати (но внезапно промени мнението си след първия тур на изборите). Де факто, обаче, той все пак води предизборна кампания. Из цялата страна са окачени плакати и банери с портрета на усмихващия се Земан с текст „Отново Земан 2018».

Ако за финансирането на кампаниите на останалите кандидати се използват прозрачни сметки, и всеки може да види имената на дарителите, сумите и разходните пера, то източниците на финансиране на «некампанията» на Земан (както я нарекоха в социалните мрежи) си остават тайна. Списъкът на лицата, предоставили нематериална помощ за „некампанията” беше публикуван едва на 8 януари 2018 – последният ден на срока, установен със Закона „За изборите на президент на Републиката”.

От документа се вижда, че ако нематериалните вноски се оценят във финансов еквивалент, най-голяма помощ (повече от 8 млн чешки крони, или 400 хиляди долара) на действащия президент е оказала организацията «Приятели на Милош Земан» (Přátelé Miloše Zemana, z.s.). В Търговския регистър, намираме в устава на организацията имената на нейните основатели:

Вратислав Минарш – канцлер на Пражкия Кремъл (тоест ръководител на администрацията на президента). Неговото имущество се оценява на около 100 млн крони, а самият Минарш никога не е преминавал през проверка за сигурност, макар, че това е задължително, за да бъде назначен на тази длъжност;

Карел Срп – протеже на Земан, свързан с Комунистическата партия на Чехословакия и StB (чешкия аналог на КГБ);

Мартин Неедли – съветник на президента до юни 2017 година – директор на чешкия филиал на руската нефтена компания «Лукойл», предприемач, който отказва да разкрие източника на доходите си, и притежател на дипломатически паспорт;

Ян Велеба – председател на Партията за граждански права (SPO), създадена от Милош Земан през 2009 година, бивш тракторист, настоящ сенатор.

Откъде са се взели тези 8 милиона?  От Търговския регистър се вижда, че от момента на създаването си през 2014 година, организацията „Приятели на Милош Земан” не е представила нито един годишен отчет. По този начин източникът на доходите остава неизвестен.

Второ място по размер на пожертвованията заема предприемачът Ярослав Тршешняк, за когото изданието Aktualne.cz пише: «По информация на добре информирани източници, призки до администрацията на президента,  Тршешняк е един от спонсорите на допитванията за определяне на резултатите от президентските избори, а със Земан го е сближил интересът към мащабни инвестиции в източна Русия». Какво да кажем, с помощта на Земан вероятно е по-лесно да се прави бизнес в Русия.

Милионни суми се появиха и в «прозрачната» сметка на Земан. Два милиона крони е привел словашкият предприемач от руски произход Алексей Беляев.

Пропаганда в действие

Дълго преди изборите в акцията бяха включени проруските дезинформационни сайтове – Sputnik, Aeronet, Parlamentní listy и др. (словацкият активист Юрай Сматана е изброил 44 чешки и словашки сайтове, които разпространяват руска пропаганда). Всички те в един глас хвалят Земан, представяйки го като единствения патриот и противник на миграцията, а демократичните кандидати – като мултикултурни ислямофили. „Журналистите” не се гнусят да търсят (а когато не намерят нищо – да измислят) компромати срещу противниците на Земан. На този етап най-много такива се натрупаха срещу Драгош и Хорачек, които обявиха решението си да се явят на изборите много преди старта на предизборната кампания, и според проучванията имаха големи шансове да стигнат до втори тур. Трябваше да се очаква, че след обявяването на резултатите от първия тур, ще се появи много повече негативна пропаганда. Точно това се случи – едва преброиха гласовете, и се започна.

Като една от първите се отличи известната активистка на проруската екстремистка сцена Нела Лискова, която се представя като “почетен консул на ДНР” в Острава, – според нейните изказвания, “избирането на Драгош ще доведе до арести на патриотите, гражданска война и нашествие на стотици хиляди мюсюлмани”.

На проруските и жълтите сайтове в продължение на няколко дни се появиха последователно публикации, че Драгош е масон, член на Римския клуб (това беше изстрел в собствения гръб на чешките колеги на Киселов, защото за разлика от Драгош, член на чешкия филиал на този клуБ е бил именно Милош Земан), бивш агент на StB (затова, разбирате ли, било лесно да се шантажира, защото Сорос имал копие от унищоженото дело на Драгош). Авторите на фейкове твърдят, че Драгош умишлено е изтрил споменаването на всички тези факти от Уикипедията. Освен това го обвиняват, че подкрепя миграционните квоти, в желание да посрещне мюсюлманите с отворени обятия, че е подписал писмо на учени в защита на мигрантите, говорят също така, че предизборната кампания на Драгош се плаща зад граница.

За капак на всичко, неизвестно лице създаде акаунт на името на Драгош в социалната мрежа Twitter, и от името на политика се разпространяват фейкове. Накратко – чешка версия на „разпънатото момче” и „визитките на Ярош” в цялата си хубост.

Официалните последователи на действащия президент не изостанаха задълго от прокремълските медии. На 18 януари в няколко водещи чешки медии, по поръчка на споменатото общество „Приятели на Милош Земан” се появи платена обява с текст: «СТОП НА ИМИГРАНТИТЕ И ДРАГОШ. ТАЗИ СТРАНА Е НАША! ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ЗЕМАН!» Трябва да отбележим, че фотомонтажите не останаха дълго – излезе съобщение, че в редакциите вероятно са объркали снимката, и публикуваха поправена версия с „правилната” снимка.

Как всичко това ще повлияе на решението на избирателите? Ще получи ли Чехия през март нов президент или глава на държавата ще остане и за в бъдеще старият болен агент на Москва? Ще разберем вечерта на 27 януари.

(Коментар на Сватослав Щигол за сайта InformNapalm)

Заглавието е на Faktor.bg

  
Сподели:

СДСМ избра ново ръководство, има нов зам.-председател - Фани Пановска

"Поражението на изборите не е краят, а ново начало за партията"

Вотът в Румъния: Балотаж между Чолаку и Ласкони за президентския пост

Социалдемократът Марчел Чолаку е с 25%, дясната Елена Ласкони - с 18%

Кремъл се оплака, че Байдън саботира мирните планове на Тръмп за Украйна

Според Песков сегашната администрация„ще направи всичко, за да гарантира, че тази война няма да свърши“