Кръвните групи се определят от наличието на специфични антигени по повърхността на червените кръвни клетки, като основните категории са А, В, АВ и 0. В рамките на тези групи съществуват фини генетични вариации, като учените са установили конкретна връзка между гена за подгрупа А1 и ранните мозъчно-съдови инциденти.

Изследователският екип е анализирал данни от 48 генетични изследвания, обхващащи около 17 000 пациенти с инсулт и близо 600 000 души контролна група във възрастовия диапазон между 18 и 59 години. Резултатите от геномния анализ разкриват две специфични локации, свързани с по-висока опасност от ранен инцидент, като едната съвпада именно с мястото на гените за кръвната група. Статистиката показва, че при носителите на генетичната вариация за група А рискът от инсулт преди 60 години е с 16% по-висок. На обратния полюс са хората с ген за група 01, при които рискът е с 12% по-нисък.

Въпреки тези данни, експертите бързат да успокоят обществеността. Те подчертават, че допълнителният риск за хората от група А е минимален и не налага специална бдителност или допълнителни медицински скрининги. Макар точният биологичен механизъм все още да не е напълно изяснен, вероятно става въпрос за фактори като тромбоцитите и циркулиращите протеини, които участват в процеса на съсирване на кръвта, а не толкова за анатомични изменения.

Съществено откритие на анализа е разликата в причините за инсулт при по-младите и по-възрастните пациенти. При съпоставка с данни на над 9000 души, преживели инсулт след 60-годишна възраст, става ясно, че повишеният риск при кръвна група А не е значим при по-късните случаи. Това предполага, че механизмите, предизвикващи ранните инсулти, са различни. Докато при възрастните водеща роля обикновено играе атеросклерозата или натрупването на мастни отлагания, то инцидентите в млада възраст по-често се свързват с фактори на кръвосъсирването.

Освен за група А, проучването хвърля светлина и върху други зависимости. Данните сочат, че при кръвна група В съществува около 11% по-висок риск от инсулт, но независимо от възрастта на пациента. Предишни изследвания също свързват генетичния сегмент, кодиращ кръвната група (локус АВ0), с процеси като калциране на коронарните артерии и леко повишен риск от венозна тромбоза. Тъй като настоящото изследване включва участници предимно от европейски произход, но също и от Северна Америка, Япония, Пакистан и Австралия, учените настояват за бъдещи проучвания с още по-разнообразни групи, за да се изяснят детайлно механизмите на тези взаимодействия.