Преброяването на населението в България има над 140-годишна история и следва всички значими събития, случили се в младата българска държава след Освобождението. Оттогава до наши дни има достъпни официални данни от общо 18 преброявания на населението на България, предаде репортер на БГНЕС.

Всичко започва с Указа на Княз Александър I Батенберг от 13 декември 1880 г., с който се постановява създаването на Статистическо отделение към Министерството на финансите, което има за цел общото преброяване на народа в Княжество България, което се случва на 31 декември същата година.

Данните от първото официално преброяване на населението в Княжеството показват, че към 31 декември 1880 г. общият брой на населението е 2 007 919 души, от които 1 027 803 са мъже, а 980 116 са жени. По онова време в едно домакинство живеят средно по 6 души.

Населението на Княжество България се увеличава значително след Съединението с Източна Румелия през 1885 г. Това води след себе си ново преброяване, което се провежда две години по-късно, а начело на България вече е застанал Фердинанд I. Към 31 декември 1887 г. населението е 3 154 375 души. Мъжете представляват 50,9% от населението. Жените почти се изравняват с тях и съставляват 49,1%. И ако днес в България има обезлюдени села и тенденцията е те да се увеличават, то в онзи период селското население е 81,2%, а градското – 18,8%. Негативен, разбира се, е фактът, че грамотното население тогава е едва 10%.

Преброяването към 31 декември 1892 г. показва, че населението се увеличава и представлява 3 310 713 души, от които 51,1% мъже и 48,9% жени. Градското население нараства на 19,7%, което води до намаляване на селското население на 80,3%. Тогава за първи път се преброяват обитаваните и необитаваните жилища, както и селскостопанските животни.

През 1897 г. 9-ото Народно събрание (НС) приема специален Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък в Княжество България. В съответствие с този закон се извършва преброяването към 31 декември 1900 г., както и последвалите преброявания през първата половина на ХХ век. Данните показват, че в края на 1900 г. населението на България е нараснало до 3 744 283 души, или 51% са мъже, а 49% са жени. 19,8% от населението живее в градовете, а 80,2% в селата.

Броят на населението към 31 декември 1905 г. нараства до 4 035 575 души. Делът на мъжете и на жените се запазва на 51 и 49%. Градското население е 19,7%, а селското – 80,3%. Това преброяване дава информация за развитието на икономиката на България и икономическата активност на населението, тъй като се преброяват селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските сгради.

През 1908 г. е обявена и Независимостта на България, а две години по-късно, през 1910 г., следва ново преброяване на населението, което вече е достигнало 4 337 513 души (50,9% мъже и 49,1% жени). Селското население е 80,9%, а градското – 19,1%. Освен населението, е извършено и преброяване на всички видове сгради, селскостопански животни и инвентар, включително и транспортните средства в селското стопанство.

В периода, обхващащ Балканските войни, Междусъюзническата война и Първата световна война, България понася голяма физическа загуба – около 140 хил. загинали. Стотици хиляди жители на Южна Добруджа преминават в територията на Румъния, а на Западните покрайнини – в територията на Сърбия. Вследствие на загубените територии, към България се насочват около 350 хил. бежанци. Голяма част от бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се връщат по родните си места след първата бежанска вълна, но към 1923 г. отново емигрират в България. България включва в територията си спечелените през Балканската и Първата световна войни Пиринска Македония, както и части от Родопите и Тракия.

Преброяването на населението към 31 декември 1920 г. показва, че неговият брой е 4 846 971 души. Мъжкото население е намаляло до 49,9% и за първи път жените са повече (50,1%). Градското население достига 19,9%, а селското – 80,1%.

Финансови причини възпрепятстват преброяването на населението на Царство България в края на 1925 г. и тази задача е отложена за следващата година. Към 31 декември 1926 г. населението е 5 528 741 души, като мъжете са се стопили до 49,6%, а жените са се увеличи до 50,4%. Започва да се наблюдава и тенденцията за увеличение на градското население за сметка на селското – 20,4% от хората живеят в градовете, а 79,6% в селата. През 1926 г. за първи път е включено и преброяването на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия.

6 077 939 души е населението на страната към 31 декември 1934 г. Мъжете съставляват 50,2% от населението, а жените 49,8%. Градското население е 21,4%, а селското – 78,6%. В преброяването са включени също промишлените и търговските стопанства, а информацията за броя на децата в семействата, както и на разведените и овдовелите жени, е разширена. Освен това са разработени данни за структурата на домакинствата по вид и състав, което дава една по-пълна картина на живота в България в онези години.

Южна Добруджа, която е анексирана от Румъния след Междусъюзническата война, преминава на територията на Царство България през септември 1940 г. след подписването на Крайовската спогодба, с което населението на страната се увеличава. Към 31 декември 1946 г. населението на България е 7 029 349 души (50% мъже и 50% жени). Градското население е достигнало 24,7%, а селското 75,3%. Заедно с населението е обхванат само жилищният фонд, или това е последното преброяване, провело се в съответствие с методологическите принципи и съдържание на предишните преброявания.

Традицията преброяването да се случва на 31 декември в крайна сметка е зачеркната от комунистическата власт и следващото преброяване се прави на 1 декември 1956 г. Данните показват нарастване на населението в Народна република България (НРБ) до 7 629 254 души, или това са 49,9% мъже и 50,1% жени. Градското население рязко се е увеличило до 33,6%, а живеещите хора по селата са 66,4%. При това преброяване за първи път семейството става единица на наблюдение, за първи път е извършена обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5-процентна представителна извадка, а жилищният фонд е преброен без стопанските сгради.

8 227 966 души е населението в НРБ към 1 декември 1965 г. Мъжкото население се състои от 50%, както и женското. Вътрешната миграция продължава да нараства и населението, живеещо в градовете се е увеличило до 46,5%, а населението по селата е спаднало до 53,5%. При това преброяване за първи път се провеждат съпътстващи извадкови изследвания за миграцията на населението и раждаемостта.

10 години по-късно, преброяването на населението показва, че то е достигнало 8 727 771 души (49,9% мъже и 50,1% жени). Към 1 декември 1975 г. градското население драстично се е увеличило и вече е 58%, за сметка на селското, което е намаляло до 42%.

Към 4 декември 1985 г. населението продължава да се увеличава до 8 948 649 души, от които 49,5% мъже и 50,5% жени. Наблюдава се увеличение и на хората, живеещи в градовете – 64,8%. Живеещите хора по селата се стопяват до 35,2%. В това преброяване за първи път се използват данни от създадения регистър на населението за възраст и пол. Към преброяването на жилищния фонд е включено е преброяване на вилния фонд.

Първото преброяване на населението в България след падането на комунистическия режим и идването на демократичните промени се провежда на 4 декември 1992 г. Броят на населението тогава е 8 487 317 души (49,1% мъже и 50,9% жени). 67,2% от населението е позиционирано в градовете, а 32,8% в селата. За намаляването на населението на България в този период трябва да се има предвид и т.нар. Голяма екскурзия от 1989 г. Преброяването през 1992 г. е съпътствано от дълбоки реформи във всички сфери на обществото, включително прехода към пазарна икономика.

Забелязва се изключително негативна тенденция през XXI век. Българското население се стопява. Данните от преброяването към 1 март 2001 г. показват, че населението е 7 932 984 души, от които 48,7% са мъже, а 51,3% са жени. Градското население е 69%, а населението по селата е 31%. Преброяването на населението се извършва по време на кандидатстването на България за членство в Европейския съюз (ЕС), като преброяването е съобразено с програмата на страните-членки на ЕС и препоръките на ООН.

Първото преброяване на населението на България като държава-членка на ЕС е проведено през 2011 г. Към 1 февруари 2011 г. населението на България е 7 364 570 души (48,7% мъже и 51,3% жени). Градското население е нараснало до 72,5%, а селското население критично е намаляло до 27,5%. През тази година е проведено и първото електронно преброяване в България, като 42% са се преброили онлайн. Данните показват, че средният брой на едно домакинство е 2,4 души, а близо една трета от домакинствата се състоят от един член.

Последното преброяване на населението на България се проведе през 2021 г. показват, че българското население се е стопило до 6 519 789 души. Запазва се тенденцията на урбанизация и към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 73,3%, а в селата 26,7% от населението. Според информация на НСИ към 6 януари 2022 г. населението на България е 6 520 314 души. /БГНЕС