Хана Хопко, бивш депутат във Върховната Рада

Присъствието на Рюте в Киев на фона на разрушените топлоелектроцентрали след руски обстрели е присъда за НАТО в четвъртата година от пълномащабната война. Война в Европа.

Това е потвърждение за неспособността да се действа – не просто за предотвратяване на злото, а за спиране на геноцид. Да не говорим за липсата на ясна стратегия за нанасяне на поражение на агресора като пряка заплаха за НАТО.

Споделям оценката на бившия външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.

Както точно написа Ariana Gic по повод визитата на генералния секретар на НАТО:

„Ние помагаме на Тръмп да ви принуди да се предадете на Русия.
Обещаваме ПОСЛЕ да направим това, което няма да направим СЕГА.
Всичко, което трябва да направите, за да изпълним обещанието си да разположим наши войски на неокупираната територия (която няма да ви защити, когато Русия отново нападне), е да се откажете от законното си право на самоотбрана. И воала – мир!“

Гражданската инфраструктура в Украйна се унищожава системно, а отговорът се свежда до декларации и „дълбока загриженост“. Това е нормализация на злото – особено от страна на Алианс, създаден именно за възпиране на агресията.

Безспорно НАТО е обвързано с вътрешни ограничения: консенсус, страх от ескалация, национални политики. Но – и това е решаващото – тези обяснения не отменят отговорността. Историята рядко се интересува от причините за бездействието. Тя запомня фактите: можеха да действат – и не го направиха.