Пробив: Германски учени откриха връзка между множествената склероза и бактерии в червата

В новаторско изследване учени от университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен установиха пряка връзка между определени щамове чревни бактерии и развитието на множествена склероза (МС) – хронично, автоимунно заболяване, което засяга централната нервна система и води до прогресивна инвалидизация.

Проучването включва 81 двойки еднояйчни близнаци, от които само единият в двойката е диагностициран с МС. Анализът на техните чревни микробиоми разкри специфични микробни различия. Особено внимание привлякоха два щама – Eisenbergiella tayi и Lachnoclostridium – които се срещат в по-големи количества при болните от МС.

За да се провери дали тези бактерии имат причинно-следствена връзка с болестта, учените ги въвеждат в мишки. Изненадващо, животните започват да проявяват симптоми, наподобяващи множествена склероза, включително възпалителни процеси в централната нервна система. Това предоставя най-убедителното досега експериментално доказателство за ролята на чревната микробиота в отключването на болестта.

Какво представлява множествената склероза?

Множествената склероза е автоимунно заболяване на нервната система, с развитието на което имунните клетки започват да атакуват обвивката на нервните влакна, така наречения миелин. В резултат нервите започват да предават сигнала по-лошо и „зациклят“. Това води до нарушена комуникация между мозъка и останалата част от тялото.

Симптомите варират, но включват:

• умора
• мускулна слабост
• зрителни проблеми
• проблеми с координацията и равновесието
• когнитивни затруднения

Болестта може да се развива на пристъпи (рецидивиращо-ремитентна форма) или прогресивно.

Модерни подходи за контрол и спиране на МС

Доскоро лечението на МС се фокусираше главно върху забавяне на прогресията чрез имуносупресивни медикаменти като интерферони, глатирамер ацетат, моноклонални антитела и други.

Групата британски и румънски изследователи, водени от професора по имунология от университета в Нотингам (Великобритания) Дейвид Притчард, са постигнали значителен напредък в тази насока. Те използвали доста необичайно „лекарство” – кръгли паразитни червеи от вида Necator americanus.

Учените отдавна са забелязали, че ако носителите на множествена склероза и други автоимунни заболявания са заразени с паразитни червеи, тогава болестта при тях е много по-лека, отколкото при други пациенти. Лекари и биолози от цял свят са провеждали няколко клинични проучвания за лечение на това заболяване с различни паразити, включително нематоди от вида Trichuris ovis, които засягат овцете.

Притчард и неговите колеги са избрали друг тип кръгъл червей за подобни експерименти – Necator americanus. Те се осланят на факта, че този вид паразитира само по хората и следователно е напълно съвместим с жизнените им функции. По правило инфекцията с тези нематоди рядко причинява анемия и други сериозни последици, но тяхното присъствие в червата на човека значително намалява броя на възпаленията и „препрограмира“ имунната система.

Днес все повече внимание се обръща и на връзката черва–мозък, особено в контекста на автоимунни и невродегенеративни заболявания. Новото изследване открива възможности за разработване на:

• Пробиотични терапии, насочени към изтласкване на вредните бактерии от микробиома
• Прецизна диагностика чрез анализ на чревната флора – потенциален биомаркер за ранно откриване на МС
• Имунотерапии, които не просто потискат симптомите, а въздействат върху корена на проблема – микробиома.
• Персонализирано хранене и диета, с фокус върху микробиомно-модулиращи храни

Какво предстои?

Изследователите предупреждават, че въпреки значимите резултати, са нужни допълнителни клинични изпитвания, за да се потвърди приложимостта при хора. Все пак посланието е ясно: прекрояването на микробиома може да се окаже ключът към нов тип лечение – не само за МС, но и за други автоимунни заболявания като болестта на Крон, лупус или ревматоиден артрит.

Бъдещето на медицината – и особено на неврологията – все по-често започва... от червата.