Проблеми в корабоплаването и електроснабдяването заради ниските нива на Дунав

Исторически ниското ниво на Дунав доведе до проблеми с корабоплаването, селското стопанство и енергоснабдяването. Пътят на реката минава през 10 държави и навсякъде безводието създава критични ситуации. Репортаж на bTV предаде притеснителната картина.

Дунав е втората по дължина река в Европа. Ниското ѝ ниво причини редица проблеми по течението ѝ. Първите мерки за потреблението на ток в Румъния вече са факт. В Яш общината изключи уличното осветление.

Властта в Румъния обяви тревога. „Призовавам гражданите, компаниите и публичните институции доброволно да предприемат мерки за намаляване на потреблението“, каза Илие Боложан, министър-председател на Румъния.

Един от реакторите на АЕЦ „Черна вода“ беше спрян. За проблемите на място от първо лице говори журналистът на PRO TV Козмин Стан. „Операцията изглежда е стабилизирала ситуацията в краткосрочен план, но не е постоянно решение. Румънските власти извършиха контролиран взрив, за да премахнат скална формация, която отклоняваше вода от ръкава, захранващ охлаждащия канал на АЕЦ „Черна вода“. Намесата е увеличила водния приток към централата и засега е позволила на втори енергоблок да продължи работа.“

Това е извънредна мярка и ще са необходими допълнителни действия, включително изграждане на временен бент и други мерки за управление на водните ресурси, ако сушата продължи. „Рискът е много сериозен. В момента Румъния разчита в по-голяма степен на внос на електроенергия и въведе извънредни мерки за ограничаване на потреблението. Властите водят разговори и със съседни държави, включително Украйна, за осигуряване на допълнителни количества ток в часовете на най-високо потребление.“

Засегнати вече има и пряко от сушата райони. „Най-видимият ефект е по румънския участък на Дунав. Фериботната линия между Бекет в Румъния и България беше преустановена заради изключително ниските водни нива и появата на плитчини и пясъчни наноси. Напояването в Югоизточна Румъния е ограничено, което засяга земеделските производители, а част от рибарските лодки са останали блокирани, защото местните пристанища са станали твърде плитки.“

Корабоплаването също е сериозно затруднено. „При навлизането на Дунав в Румъния водният отток е спаднал до около 1500 кубически метра в секунда при средно около 4700 кубически метра в секунда за месец юли. Очаква се това да бъде най-ниската стойност за последните три десетилетия. Транспортните разходи за износ на зърно са нараснали значително, което е особено важно, тъй като Румъния е сред най-големите износители на зърно в света“

Преобладаващото мнение сред румънските хидролози и климатолози е, че това вече не се разглежда като изолиран инцидент. „Притеснението е, че инфраструктурата – включително корабоплаването, напоителните системи и дори електроцентралите – може вече да не е пригодена за климатичните условия, очаквани през следващите десетилетия.“

Водите на Дунав се използват за охлаждане и на АЕЦ „Пакш“ в Унгария, която осигурява близо половината от производството на електроенергия в страната. От понеделник централата произвежда в пъти по-малко енергия. След призиви към индустриалните потребители да намалят разхода на електроенергия, правителството ограничи движението на електрически товарни влакове в пиковите часове.

„Унгария в момента наистина е изправена пред много сериозно и ново предизвикателство. Има апел да се ограничи до минимум потреблението. Да се пести“, казва Павел Антонов, журналист и директор на фондация Blue Link, който живее в Будапеща. „Преди около месец излезе медийна вълна от публикации, която обясняваше как решението за горещия климат са климатиците. Обаче ще се окаже, че и те няма как да работят в тази ситуация. Хората очевидно са притеснени. В Будапеща температурите за поредно лято са нетърпими“.

Нужен е отговор на климатичните промени, смята журналистът. „Какъв е отговорът на това нещо? Трябва да се гледа към адаптация, към климатици, към технологии. Но в широките научни среди, а и на глобално ниво, все още не е загубена надеждата, че има възможност с политическа воля да се постигнат политики за намаляване на това въздействие. Решението е в ръцете на правителствата, но и на хората.“

Проверката на старите новинарски издания в България за нивото на река Дунав стига до 1947 г., когато в един от вестниците се посочва: „Корабоплаването по Дунав се преустановява“. Следващата година, в която има информация за ниско ниво на реката, е 1985 г., а вече през 2003 г. вестниците излизат с големи заглавия: „Дунав пресъхва“. Почти 80 години от най-старото заглавие, днес корабоплаването по Дунав не е спряно, но има закъсали кораби.

„Има такива в няколко участъка. Те са в районите на Белене, Сомовит и в района на село Гарван до Силистра, където има заседнали кораби. Те са извън границите на корабоплавателния път и изчакват по-добри условия“, казва инж. Ивелин Занев, изпълнителен директор на ИАППД – Русе. Пасажерският кораб, който беше заседнал в района на село Гомотарци миналата седмица, вече пътува и се намира в сръбския участък.

За разлика от Румъния, у нас ниските нива на Дунав не застрашават работата на АЕЦ „Козлодуй“. Още при проектирането на ядрената централа са взети предвид историческите минимални нива.

Нивото на река Дунав в българския участък остава критично ниско и продължава тенденцията към спад. При Русе е отчетен воден стоеж от минус 97 см спрямо условната кота нула, според данните на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ към 6 август. Ниски водни нива се отчитат и при останалите основни хидрометрични станции – Видин (-26 см), Лом (-11 см), Оряхово (-89 см), Никопол (-5 см), Свищов (-44 см) и Силистра (-79 см). Температурата на водата по българския участък е между 26 и 28 градуса.

В значителна част от българския участък на Дунав продължават да действат намалени габарити на фарватера заради ниските водни нива. В редица критични участъци плавателният път е с намалени дълбочини и ширини, което налага ограничения за корабоплаването и изисква плавателните съдове да се съобразяват с допустимото газене.