20 години след бомбардировките на НАТО, които започнаха на 24 март 1999-а и сложиха край на кръвопролитията и етническото прочистване в Косово, и победителите - косовските албанци, и победените - косовските сърби и Сърбия, са разочаровани от съдбата си. Така смята професор Александър Чорац от Сръбския национален форум - организация, която обединява интелектуалния елит на косовските сърби.

"Бях участник в конфликта в Косово - мобилизиран бях като войник. И проследих всичките събития, както се казва днес, на живо. Когато беше подписано Кумановското споразумение, което беше един вид капитулация на Сърбия, ми беше пределно ясно какво ще последва. Още в първите дни след края на сблъсъците тръгна масово изселване на сърби. Никой от международните фактори не се намеси, за да попречи. Напротив - допринесоха за това", разказа професорът в интервю за БНР.

Въпреки че бях против политиката на Милошевич, и привърженик на онова, което наричаме западни ценности, за съжаление с пристигането си в Сърбия, а и въобще на Балканите, западното общество ми показа най-лошите си страни. Корупцията, която беше само частично явление по времето на комунизма, понастоящем е драстично увеличена. Лицемерието, което върви с нея, значително пречи на обществото ни. Всички общества на Балканите сме по-малко културни, по-малко образовани и, струва ми се, полека-лека се превръщаме просто в работна ръка за големите корпорации. Тази ситуация в Сърбия беше наложена със сила, смята Чорац.

Малка е разликата къде живеете - в Сърбия, България, Северна Македония, Албания, Черна гора или Босна и Херцеговина. Та донякъде и в Хърватия. Във всичките тези страни съм бил и с колеги констатираме, че проблемите ни са идентични. Защото след падането на комунизма не успяхме да изградим зрели обществени системи. Създадохме някакви имитации на държави, които предадохме в ръцете на корумпирани и мафиотски структури. Всичко това, което изредих, е още по-силно изразено в Косово. Тук имаме мафиотски босове, които в един момент се превърнаха в патриоти, защото тогава това беше печелившо. Участваха във войната и получиха възможност да влязат в политиката, продължи Чорац.

На въпрос възможно ли е Косово да бъде разцепено и това би ли отговаряло на интересите на сърбите, Чортац отговори: "Косово непрекъснато се използва като място за конфликти. Хората не разбират, че в Косово има сблъсък на историческо право на сърбите и етническото право на албанците. Докато се опитваме да решаваме тези конфликти с омраза едни към други и гонения, ще се получава като махало на часовник - първо към едните, после към другите. Този път прогонени са сърбите. След 50 години, когато се изредят следващите две поколения и нас вече ни няма, ще бъдат наред албанците. След още 50 години, или 100 - пак сърбите. Просто не мога да разбера онези, които казват, че това няма вече да се случва, защото ще постигнем окончателно решение. Окончателно решение не се постига по този начин. Поне според мен, единственият начин е Косово вместо място, на което се създават проблеми, да бъде сборно място за сърби и албанци. Това не може да се случи с погазване на правата на четвърт милион прогонени.

А сега някой казва: Хайде да си сложим граници! Какво да разграничаваме! Какво да стане с манастирите, които ще останат в косоварската част! И много важно, за съжаление албанците не разбират, че правят точно това, което правеше навремето Милошевич. И то по още по-лош начин. В Косово 90 на сто от имената на планините, реките и населените места са славянски. Но всички те сега се сменят с албански.

С подялба на Косово какво всъщност се създава? Който поне малко разсъждава разумно, разбира, че това е път за създаване на Велика Албания. А дали някой наистина вярва, че с Косово ще свърши всичко? Следващият проблем ще е със Северна Македония!"