За съжаление голям напредък от заседанието на Историческата комисия между България и Северна Македония няма. Има направена една оптимистична крачка напред, в сравнение с това, което беше предходните години. И това беше на предишната среща. Това каза пред БНТ проф. Ангел Димитров, съпредседател на комисията по исторически въпроси между България и Република Северна Македония.

"Първото ни заседание от тази година в София съвпадна с първите два дни от агресията на Русия срещу Украйна и тогава не стана толкова ясно какво сме постигнали, но то не е толкова впечатляващо. Това беше обща позиция, до която стигнахме след няколко мъчителни години, в една препоръка как да бъде отразено времето на цар Самуил и неговата държава в учебниците на РСМ. Акцентът е върху това, че те трябва да се съобразяват с доминиращата гледна точка в световната медиевистика. Тази доминираща гледна точка съвпада с нашата българска интерпретация на това историческо време. Това обаче нищо не значи. Това е само едно предложение към правителството, а кога ще бъде приложено, никой не може да каже. Това е въпрос на едно необозримо бъдеще, може да бъдат 2-3, но и 10 години", коментира проф. Димитров.

Според него "последното заседание е охладило донякъде ентусиазма".

"Съгласие постигнахме в първия ден по отношение на богомилството, което не е чак толкова важен проблем от гледна точка на разминаванията между двете държави. Но на втория ден, когато трябваше да обсъждаме съществената тема - важния въпрос за Охридската архиепископия, се върнахме към втвърдяване на позицията от страна на нашите колеги", каза проф. Димитров.

"За Охридската архиепископия, така както и за края на първото българско царство и цар Самуил, има достатъчно документи, за Охридската Архиепископия има изключително важни документи, които обясняват как и защо трябва да се организира тази църковна институция. И тук започна едно връщане към една не особена добра практика от страна на нашите колеги, подчерта проф. Димитров и категорично заяви, че от българска страна няма никакъв политически натиск върху комисията.

"При рухването на комунистическата система освободената енергията не беше насочена само към бъдещето, а в известен смисъл и към миналото, за да се възстанови тази разкъсана връзка между тази интерпретация, идеологически дирижирана интерпретация от времето на комунистическия режим", припомни Ангели Димитров и подчерта: РСМ е типичният пример, че там все още не се е случил този критичен анализ на тази връзка между история и политика.

"Достатъчно е да припомням, че когато там се установява комунистическата власт, там няма професионални историци, няма историческа наука. Тогава е създадена една историческа рамка, върху която се работи, но не се излиза от тази политическа рамка. Това е един изключително важен въпрос, защото в другите държави от Източния блок се случи всичко това. В демократичните общества историците може да получат реванш над политиците и може да бъдат самостоятелни и да работят критично", каза още съпредседател на комисията по исторически въпроси между България и Република Северна Македония. /БГНЕС