„Реакцията е разбираема, защото през последните години Република Северна Македония трябваше да направи много болезнен компромис с името си, така че Гърция да отключи пътя ѝ към НАТО и към Европейския съюз. И сега се появяват тези искания от България, които наистина са много странни. Това, което иска българското правителство е много неясно и странно, и всъщност няма нищо общо с преговорите за присъединяване към ЕС. Нито една точка в този меморандум не е критерий за членство в ЕС“. Това коментира пред БНР австрийският проф. Улф Брунбауер от университета в Регенсбург, един от малцината историци в Европа, които следят работата на двустранната комисия.

Така той обяснява защо Скопие реагира нервно на обяснителния меморандум на България до Европейския съюз, който на практика съдържа рамковата позиция за разширяването на Съюза, приета от правителството миналата година и потвърдена от всички политически сили в Народното събрание.

Проф. Улф Брунбауер даде интервю за предаването „Събота 150“ на БНР.

"България се опитва да измисли спор. По същество няма нищо, което може да се определи като спорно между двете страни. В случая става дума за различно възприемане и интерпретиране на историята. Но това така или иначе не е работа на правителствата, а на историците. От българския меморандум лъха духът на комунистическата историография от годините, когато се е смятало, че държавата, правителството, може да казва как да се пише историята. Както в България, така и в Република Северна Македония, и навсякъде другаде по света историците трябва да са свободни да пишат историята така, както смятат че е правилно. А иначе, ЕС наистина не иска да се внасят двустранни конфликти, не на последно място заради лош опит", казва той.

"Наистина няма проблем, който да решава тази комисия. Такива комисии е имало и другаде, когато е трябвало да се разреши въпрос от ранга на геноцид или етническо прочистване. В случая с България и с Република Северна Македония няма нищо такова. Тук става дума наистина само за вманиачаването на българските патриоти, които твърдят, че македонците са българи. Човек може да твърди това, но това мнение не може да е предмет на работата на комисия от историци.

Тази историческа комисия политизира историографията. В меморандума пише, че историята е обща. А това противоречи на съвременното научно разбиране за историята. По-скоро може да се говори за споделена история. Но дори и това не е толкова важно. Когато в един правителствен документ се формулират такива опорни точки, това политизира комисията. Членовете на комисията - историците, учените, не могат да се дистанцират от такъв текст. Те се чувстват като представители на определена национална позиция. А това не е предпоставка за добра съвместна работа по несъществуващ проблем", твърди професорът.