Предлаганият от вицепремиера и финансов министър Асен Василев проектобюджет за 2023 е много напрегнат, защото си поставя много амбициозни цели. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев, като подчерта, че е по-добре да имаме един напрегнат бюджет, отколкото мързелив, който ни обрича на възпроизвеждане на досегашното положение.

По думите му, въвеждането на еврото не е загуба на суверенитет, а напротив частично възстановяване на суверенитета на българската банкова система.

Според него в предлагания проектобюджет няма някакви особени реформи, но в същото време той съдържа доста амбициозни цели:

„Определено това е един много напрегнат бюджет, защото в него се поставят амбициозни цели, по-специално в областта на данъците върху производството и вноса. Ще дам следния пример. В бюджета на служебното правителство се предвиждаше тези приходи от данъците върху производството и вноса да нараснат с 2,3%, в новия проектобюджет – с 19,6%, т.е. почти 9 пъти нарастване на темпа на увеличаване на приходите, което е много напрегнат бюджет с важни задачи пред НАП и Агенция „Митници“."

Отговорът на въпроса дали тези две държавни институции ще успеят да увеличат приходите на бюджета е доста труден.

Проф. Ганчев обърна внимание и на факта, че, за разлика от бюджета на служебното правителство, се предвиждат допълнителни плащания от страна на ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост, което също не е на 100% гарантирано.

„Имаме напрежение по много линии, но така е по-добре. Един мързелив бюджет ни обрича на възпроизвеждане на едни и същи неща. Затова някаква напрегнатост не е много лоша, стига правителството да си е направило разчетите.“ - подчерта икономистът.

Той посочи също така, че проектобюджетът е съпроводен със средносрочна програма, в която се предвижда в бъдеще едно по-голямо нарастване на инвестициите, по-големи дефицити и нарастване на дълга, т.е. една по-активна политика в инвестиционната сфера.

По въпроса за инфлацията, която се предвижда да бъде 8,7%, проф. Ганчев припомни, че тя ще зависи главно от външните фактори – политиката на ЕЦБ, цените на енергоносителите на международните пазари. Той отбеляза, че през тази година не се очаква влошаване и не вижда към момента фактори, които да ускорят инфлацията по тези две направления.

„Дори може да се каже, че тя е надценена. Т.е. тази цифра, която е дадена – 8,7% е средногодишната инфлация, а тя в началото и края на годината вероятно ще бъде по-малка. Не е изключено дори да имаме дефлация, което не е много добре за бюджета, който се пълни и от нарастването на цените.“ - предупреди икономистът.

Той оценява като правилна прогнозата за заложеното нарастване на БВП с 1,8%. Основание за такъв оптимизъм дават данните от първото тримесечие, когато нарастването на БВП е по-голямо от предвиденото. „Грешката тук може да бъде както в подценяването, така и в надценяването на този важен показател. Ако подценим растежа, това означава да имаме по-малко разходи, по-малко стимули за икономиката, така че може би е разумна заложената прогноза.“ - поясни проф. Ганчев.

Проектобюджетът предвижда да се замрази увеличаването на минималната работна заплата.

„Тук навлизаме в едни идеологизирани спорове. Позицията на работодателите е, че тя трябва да нараства с темповете на нарастване на производителността. Проблемът е много сложен, защото поначало делът на работната заплата в БВП у нас е по-нисък от средния за ЕС, т.е. по принцип работната сила у нас е недооценена, което има много негативни последици.“ - посочи икономистът.

Според него един от начините да се преодолее този проблем е обръщането към теорията на ефективната работна заплата.

„Тя твърди, че ако вдигнете заплатата на хората, особено в такива бедни страни като България, това е допълнителен стимул в бъдеще за нарастване на производителността. Вдигането на цената на труда е много важен фактор и от гледна точка на демографските процеси. При нас основният фактор за изтичане на работна сили и нейното завръщане отвън в страната е работната заплата. Една по-висока работна заплата междудругото в крайна сметка ще бъде от полза на бизнеса. Тя ще подобри предлагането на работна сила.“ - каза още проф. Ганчев.

Според него макар и в краткосрочен план повишаването на заплатите да не е изгодно за бизнеса, в перспектива – това е по-скоро положителен процес.

Проф. Ганчев се съмнява, че в България ще бъде въведено паралелно използване на лева и еврото. Най-малкото, защото преди подобен механизъм да заработи, ние най-вероятно ще сме вече част от общността с единна валута. От друга страна той разглежда тази възможност като много интересна при подготовката на дигиталното евро. „Това е още едно огромно предимство, което бихме получили, когато се присъединим към еврозоната. То ще позволи на бизнеса много бързо и с много ниски разходи да се разплаща в целия ЕС и извън него, и е едно огромно предимство.“ - смята експертът.

За него има много аргументи за влизането ни в еврозоната:

„Противно на това, което твърди „Възраждане“, това е частично възстановяване на суверенитета на българската банкова система. Не на лева, защото той ще изчезне. Ние нямаме суверенна банкова система, защото при валутен борд ЦБ не изпълнява нито една от суверенните си функции на кредитор от последна инстанция и провеждане на антиинфлационна политика.“

„Когато влезем в еврозоната ще приложим колективната политика, ще възстановим базовите функции на БНБ, но в рамките на тази колективна политика, която се прилага в рамките на еврозоната“, добави проф. Ганчев.

С приемането на еврото ще изчезне и нуждата да се поддържа огромен валутен резерв, той ще стане част от базата, с която можем да разширим вътрешното парично предлагане на ЦБ. Много съществено ще се подобри финансирането на частния сектор. „Това са огромни предимства, които ще ни поставят на качествено различно равнище. Ще бъдат преодолени проблемите, които са свързани с функционирането на една държава във валутен борд.“ - подчерта проф. Ганчев.

Две са нещата, които го учудват в предлагания проектобюджет: „Не бяха премахнати данъчните облекчения, които бяха въведени с пандемията от КОВИД 19. Сега, когато пандемията премина, тези облекчения трябва да отпаднат. Очакванията за нарастването на данъчните приходи са прекалено оптимистични.“