Твърденията на нашите управляващи, че САЩ били водеща ядрена държава, не отговарят на истината, фактите показват друго

Изпаднахме в абсурдна ситуация – партийно решение на сегашната управляваща коалиция отменя решение на НС да продадем на Киев ненужните реактори, казва пред Faktor.bg известният учен и експерт в ядрената енергетика

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Касчиев, на конференцията по промяна на климата (COP) през ноември 2023 г. в ОАЕ бе приета Декларация за утрояване на енергията от АЕЦ към 2050 г., в сравнение с 2020 г. Какво е развитието през изминалата година и половина?

- За да се постигне целта на декларацията, общата нето мощност на АЕЦ в света към 2050 г. трябва да е около 1100 GW, имайки впредвид, че края на 2020 г. тя е била близо 370 GW. Това изисква, започвайки от 2025 г. и до 2050 г., ежегодно да се пускат в работа около 30 GW нови ядрени мощности (30 нови 1000 MW клас реактора), а с отчет на спираните стари ядрени блокове – около 35 GW. 

- Каква е ситуацията година и половина след обявяване на декларацията?

- Към средата на юли т.г. според базата данни PRIS на МААЕ в света работят 416 реактора с обща нето мощност близо 376 GW. Тъй като в тях са включени 6-те спрени реактора на Запорожката АЕЦ, може да се каже, че реално общата мощност е около 370 GW. Това означава, че по показател „инсталирана мощност на АЕЦ“ засега няма никакво развитие в сравнение с базовата 2020 г. Всъщност това е в сила за последните 20 години - имам впредвид, че в края на 2005 г. мощността на АЕЦ практически е същата – 368 GW.

По показател „доставена електроенергия от АЕЦ“ има незначително (около 2 %) подобрение спрямо 2020 г. – тогава АЕЦ са изпратили 2553,2 TWh в мрежите, а през 2024 г. – 2617,5 TWh. Данните показват, че през последните двадесет години и по този показател няма развитие - през 2005 и 2006 г. АЕЦ дори са доставили повече електроенергия (съответно 2626,3 и 2660,8 TWh).

- Какво показват тези факти?

- Става ясно, че през последните 20 години ядрената енергетика е в състояние на застой. Той продължава – имам предвид, че досега през тази година е пуснат в работа само един нов реактор (Индия) като окончателно са спрени два (Белгия и Тайван). Много показателно е, че е започнато изграждане само на един реактор (Китай), докато през предишните  пет години ежегодно е започвано строителство средно на почти 8 реактора. Добре е да се знае, че всички започнати 39 реактора през този период са по китайска или по руска технология. Между другото, тези и много други факти показват, че твърденията на нашите управляващи, че САЩ били водеща ядрена държава, не отговарят на истината.

Същевременно увеличаващото се електропроизводство от природен газ и ВЕИ доведе до почти двойно намаление на дела на електроенергията от АЕЦ – от 17,4 % през 1996 г. до 9 % през 2024 г., 

Всички тези факти определено показват състояние на застой на ядрената енергетика, което не е предизвикано от заговор на някакви зли сили, а от обективни фактори, преодоляването на които е много тежка задача. 

В заключение, познавайки прогнозите и реалното развитие на ядрената енергетика в света, още през 2023 г. изразих мнение, че утрояването на производството на АЕЦ към 2050 г. е нереалистично, което поддържам и сега.

- Какви са тогава прогнозите за развитие на ядрената енергетика?

- Има много прогнози, чиито автори имат различна мотивация и често са лобисти на различни енергийни технологии. Затова е най-добре да се вземат тези на институции с доказан авторитет.  Например през юни т.г. бе публикуван нов документ на Европейската Комисия относно развитието на ядрената енергетика в съюза (EU eighth Nuclear Illustrative Program, June 2025). Той отчита, че към края на 2024 г. в 12 страни-членки работят общо 101 реактора (общо 98 GW), с годишно нетно производство около 620 TWh (23% от общо произведената електроенергия). Прогнозите за ядрената генерация са развити в три сценария, показани на следващата графика. 

Както се вижда, според ЕК към 2050 г. в базовия сценарий мощността на АЕЦ в ЕС ще е 109 GW (нарастване само с  11 % спрямо 2024 г.). С оглед на всички фактори, след 25 години мощността им ще е в граници малко под 70 и малко над 140 GW. Най-вероятно няма да се достигне състоянието през 2002 г., когато в 27-те страни на ЕС общата ядрена мощност достига максимум от 124,5 GW.

Наскоро бе публикуван друг анализ - съвместен доклад на Агенцията за Ядрена енергия и Международната Агенция по Атомна Енергия за ресурсите, производството и нуждата от уран до 2050 г. (A Joint Report by the Nuclear Energy Agency and the International Atomic Energy Agency, Uranium 2024: Resources, Production and Demand, OECD 2025). Нуждата от уран е определена въз основа на обобщените данни на отделните страни за прогнозираната мощност на техните АЕЦ. Данните са обобщени за отделните региони и прогнозите за мощността на АЕЦ в тях са представени в два сценария – нисък и висок.

 Според NEA/MAAE към 2050 г. общата нето мощност на АЕЦ в ЕС се прогнозира да е в още по тесни рамки в сравнение с прогнозите на ЕК - между 83,5 и 133,7 GW. 

И двата документа прогнозират, че в Европейския съюз, както и в северна Америка, към 2050 г. може да има слаб разтеж, но няма да има никакво трикратно и дори двукратно увеличение на мощността на АЕЦ и на тяхното производство. При определени обстоятелства е възможно слабо намаление. 

Значително нарастване на мощността на АЕЦ (2-3 пъти) се прогнозира най-вече в Азия, както и в европейските страни извън ЕС. Трябва обаче да се има предвид, че делът на АЕЦ в общото електропроизводство в Азия сега е много нисък (през 2024 г. 4,7% в Китай, 3,3% в Индия).

Докладът прогнозира, че общата нетна мощност на АЕЦ в света към 2050 г. ще е между 574 и 900 GW. Сравнението с базовата 2020 г. (370 GW) дава растеж между 1,55 и 2,43 пъти.

- Възниква въпросът - кой от двата сценария е по-вероятен – ниският или високият? 

- За тази цел трябва да се обърнем към прогнозите, направени преди години. 

Доклад на NEA/IAEA за урана от 2016 г. например прогнозира, че към 2025 г. мощността на АЕЦ в света ще е между 382,5 и 508 GW, а сега тя е 376 (370 GW), т.е. дори под минималния сценарий. За ЕС ядрената мощност е малко над минималния сценарий. 

Доклад на МААЕ „International status and prospects of nuclear power” от 2008 г. посочва, че през 2020 г. общата нетна мощност на АЕЦ в света ще е между 437,4 и 541,6 GW. Подобен доклад на МААЕ от 2016 г. дава прогнози за 2020 г. - между 377,1 и 430,5GW.  Както вече посочих за 2020 г. общата мощност на АЕЦ в света през 2020 г. е била 370 GW, т.е. под ниския сценарий на прогнозите от 2008 и 2016 г.

Тези, както и други факти показват, че досега реалното развитие е под или около ниския сценарий и вероятно той ще се реализира и в бъдеще.

- Да се насочим към ситуацията у нас. Защо управляващите мълчат, какво ще се случва с реакторите от корупционния проект АЕЦ „Белене“? Парите от продажбата им могат да запълнят доста дупки в бюджета? 

- Както е известно на 6 юли 2023 г. депутатите решиха да се проведат преговори за продажба на оборудването за АЕЦ Белене на Украйна, на цена не по-ниска от платената за него, като бе посочена 1,2 млрд лв. Украинската страна отдавна проявяват интерес към него, тъй като смятат да довършат 3-4 блокове на АЕЦ Хмелницки с него. Тези блокове са започнати в средата на 80-те години на миналия век, но строителството им е прекратено през 1990 г. През 2005 год. е взето решение за дострояването им и някои строителни дейности са изпълнени – на трети блок около 75%, на четвърти около 25%. Оборудване за тях обаче не е доставено, а след анексията на Крим от Русия през 2014 г. договарянето му с Росатом става невъзможно.

Първоначално гласуваният от НС срок беше само 2 месеца, което показва дълбоко неразбиране на сложността на подобни сделки. Той разбира се не беше спазен, но чак през лятото на 2024 г. бе удължен с 18 месеца. Тогава депутатите отхвърлиха предложението на БСП за спиране на преговорите. Беше проведена инспекция на състоянието му от екип от украински и американски специалисти, заключенията от която бяха добри. От публично достъпната информация можеше да се направи извод, че  преговорите вървят добре, въпреки, че в съответствие с установената вече практика на непрозрачност не бе представен публично достъпен доклад за тях. През февруари т.г. украинският парламент одобри закупуването на това оборудването. Президентът Зеленски одобри този акт, макар, че от ЕК публично заявяиха, че няма да финансират сделката. Вместо обаче да се стигне до подписване на договор, изненадващо през април т.г. от правителството съобщиха, че оборудването няма да се продава. Доколкото стана ясно това е било решено от управляващата коалиция по искане на БСП. Според мен се създаде абсурдна ситуация – партийно решение на сегашната коалиция отменя решение на НС. Украинската страна твърди, че не е  официално уведомена за отказа.

- Какво ще се случи с реакторите и останалото оборудване? 

- След съобщението, че оборудването няма да се продава, един тогавашен депутат от БСП с комсомолски план заяви „Започваме да строим Белене“. Oчевидно нямайки представа, че дори няма одобрен технически проект на централата, по който да се започнат дейности. Не последваха никакви официални съобщения на управляващите какво смятат да правят с оборудването и не бяха приети последващи решения на Правителството и на Парламента. Според мен – нищо няма да се случи, то ще продължи да си стои под найлоните, да се харчат пари за охрана и периодични проверки на състоянието. В последна сметка може пък след години някои компоненти да се продадат като музейни експонати. 

- Защо смятате така?

- Имам предвид, че проектът за реакторна установка за АЕЦ Белене (създаден в средата на 90-те години) се явява междинен (и вече доста остарял) към новия и отдавна утвърден проект ВВЕР-1200. От много години Русия изгражда нови АЕЦ САМО с него, както в страната, така и в други държави. Оборудването за Белене е произведено преди около 10 години при неспазване на международните стандарти за качество, доставеното на площадката не е комплект, което допълнително влошава нещата. Поради това съм убеден, че никой друг инвеститор освен Украйна няма и няма да има интерес към него.

Може ли България да изгради АЕЦ Белене с доставеното оборудване? Сред определени политически среди и „кабинетни експерти“ съществува мнението, че това може да стане дори без сътрудничество с Русия. Базирайки се на моите знания и опит намирам подобна идея за абсурд. Освен това трябва да се изхожда от факта, че проектът АЕЦ Белене бе официално прекратен от правителството през 2012 г. и съгласно договора за Евратом за ЕК такъв инвестиционен проект не съществува. За да се възобнови трябва да се извършат наново редица дейности – изследване състоянието на антиземетръсните баластрови възглавници и прелицензиране на площадката, изготвяне и приемане на нов доклад за оценка на въздействието върху околната среда, преработка и лицензиране на техническия проект, уведомление и получаване на одобрение от ЕК за държавната помощ за финансиране, уведомление и получаване на нотификация от ЕК за инвестиционния проект и т.н. Извършването им изисква много усилия и време. Вземете само проблема с техническия проект за АЕЦ Белене, който е разработен преди почти двадесет години и включва стара руска турбина, която отдавна не се произвежда. Това налага той да се преработи основно, фактически да се направи наново, след което да се лицензира. Не виждам кой ще извърши тези дейности, затова твърдо смятам, че подобни идеи няма да доведат до никакъв резултат, а само до пилеене на пари. За мен бъдещето на площадка Белене е неядрено – развитие като икономическа зона.

- Добре, има ли друго решение за оборудването от гледна точка на българския интерес?

- За мен решението е отново да се проведат преговори с Украйна, но не за това то да се продаде и да се вземат едни пари. Между другото, мисля, че ако то бъде продадено с получените пари няма да могат да се запушват дупки в бюджета или да се използват за финансиране на 7-8 блок на АЕЦ Козлодуй. Средствата трябва да се върнат в НЕК, която го е платила и която развива проекти за нови ПАВЕЦ, тъй като отнемането и използването им за други цели би било нарушение на правилата в ЕС за честна конкуренция. 

Смятам, че много по-добре би било да инвестираме това оборудване в общ съвместен проект за АЕЦ Хмелницки 3-4 и след завършването им да получаваме съответен дял от произведената електроенергия. При съществуващите нагласи и компетентност в управляващата коалиция и в Парламента това обаче е нереалистично.