Инфекциите, които са характерни за есенно-зимния сезон са респираторни вируси, които за разлика от грипа не подлежат на регистрация и диагностика, защото не дават неговите тежки усложнения. Все още е рано за грип. Това обясни за Tribune.bg проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

„Заболяването не е с такива масови размери, т.е. не се разпространява сред много хора за кратко време. Освен това те нямат тези прояви, които са след грипа. Четири-пет дни, след като са прекарали грип, около една четвърт от хората правят някакви усложнения. Колкото е по-възрастен или слаб човекът, колкото са по-малки защитните му сили и е по-крехка възрастта му, толкова по-често има усложнения. Най-често това са бактериалните пневмонии. Обикновено те минават за около две седмици, като една пета от тези хора се нуждаят от болнично лечение. Общото състояние е тежко и трябват антибиотици, изписани от професионалисти“, обяснява проф. д-р Кантарджиев.

Характерни за есенно-зимния сезон са и бактериалните инфекции, причинени от стрептококи. Вирусните инфекции са около 10-15. По данни на националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в южната част на страната, в големите градове, в момента има завишена циркулация на аденовируси. Те се характеризират с кашлица и отпадналост. Но за разлика от грипа, много по-рядко могат да дадат усложнения, включително и възпаление на белия дроб - пневмония.

„В София в момента има доста голяма циркулация на бока-вируси. Пикът на аденовирусите през последните пет години, откакто ги следим в Националния център, обикновено е през есенните месеци. Сега доста се забави циркулацията на т.н. корона-вируси, които причиняват една-трета от инфекциите на гърлото при възрастните хора. Това се дължи на по-топлото време. Не така обаче се случи с аденовирусите в южните градове на България“, посочи проф. Кантарджиев.

По думите му за бока-вирусите, аденовирусите, риновирусите, както и за метапневмо вирусите, които проследява Националният център през есенно-зимния сезон, е характерно, че причиняват кашлица, която при по-голямата част от здравите и по-млади хора обикновено минава за седмица. При 25% от тях инфекцията може да продължи две седмици.

„За съжаление при хора с намален имунитет и по-напреднала възраст, тези инфекции могат да продължат няколко месеца. Особено неприятно е това за хората с хроничните белодробни заболявания. Тези инфекции протичат не с температура, а с много неприятна кашлица. Затова трябва да се взимат мерки срещу нея. Да не се ползват лекарства, които широко се рекламират, които подтискат центъра на кашлицата, а това пречи на оздравителния процес и на дренирането на секреция от белия дроб, което води до застойни явления на секрет, който често пъти се инфектира допълнително с бактерии и е предпоставка за влошаване на състоянието, а понякога и за развитие на пневмония“, предупреждава проф. Кантарджиев.

Той препоръчва при такива състояния да се приемат отхрачващи сиропи. Много полезни са инхалациите, вдишване на водни пари, като се избягват алергизиращи билки, особено такива, които са сушени в неправилни условия и при тях са се развили плесени.

„Хората не трябва да забравят, че през последните години в Европа и в развитите държави около 10-12 % от пневмониите, които се развиват след грипна инфекция, а не след тези ранноесенни вирусни инфекциии, са причинени от гъбички аспергилус. За да се докаже една такава инфекция, трябва да се направи изследване. В квалифицирана лаборатория трябва да се установи видът на гъбичките, защото те са повече 200 вида и трябва да се направи имунологично изследване за имунен отговор, който потвърждава инфекцията“, обяснява специалистът.

Лечението на аспергилусните пневмонии е коренно различно от това на бактериалните, при които се използват антибиотици с антибактериално действие.

„Антибиотиците, които действат на гъбичките са коренно различни. Най-популярните срещу аспергилус не са тези антибиотици и хапчета, които се дават за гъбички по половата система на жените, каквато за жалост забелязваме, че е масовата практика“, отбелязва проф. Тодор Кантарджиев.