Проф. Овчаров: Изчегъртването е стряскащо, звучи като пролетарска идеология

"Нещото, което най-много ме стресна е говоренето за изчегъртването. Най-страшното в България, и то не само за археологията, за всичко, е всичко да се започва отначало. Пристигат едни хора, които казват: ние сме нови, ние сме такова, ние ще строим, ще градим, ще вдигаме заводи и т.н. – малко използвам пролетарска идеология, защото много ми приличат на нея. И в крайна сметка изчегъртва се старото, започва се новото, а всъщност смисълът е в това да се надграждат нещата, от това, което е постигнато, да се продължава оттук нататък. Всички нормални, цивилизовани народи работят по този начин", заяви археологът проф. Николай Овчаров пред "Фокус". 

"Стига революции, стига метене, стига подобни неща. Естествено, че когато се работи, се допускат и грешки, но в крайна сметка е направено изключително много. Само преди 20 години никой в България не отваряше тая тема. Сега станаха много бащите, но в края на краищата именно с успехите, които направи покойният Георги Китов с Долината на тракийските царе – сега се връщам от Казанлък точно, където общината развива един страхотно интересен план именно на базата на това; на Бузлуджа, която пък нашумя напоследък с особения туризъм, към който тя се насочва, и други такива неща. Та говоря за Китов, който направи страшно много в тая насока. Други археолози - Васил Николов, Людмил Вагалински, Даниела Агре, аз в някаква степен. Ние даваме възможностите. Оттук нататък държавата и респективно общините, разбира се, защото те са основните бенефициенти на нещата, те се възползват. Направиха се много проекти. Сега например много се говори, че европейските проекти само се крадат и т.н. Сигурно се краде, аз не казвам, че не се краде, но ако не бяха европейските проекти, нямаше да имаме нищо направено по отношение на културните забележителности. Да, има и грешки. Сега всички ще кажат Пернишката крепост – да, всички знаем, гаф има там. Но когато се говори за грешките и за няколко обекта, които са грешени, да речем един или два, се пропускат 30 или 50, които са станали великолепни. Ето Перперикон, който посреща над 200 000 туристи годишно вече, който има пет европейски проекта, надградени един върху друг. Ако не бяха европейските проекти, просто хората нямаше да знаят това нещо, което е днес Перперикон", каза още проф. Овчаров.